Да изкупиш греха си
От известно време насам има няколко въпроса, на които не успявам да получа задоволителен отговор. Задоволителен за себе си ...
Та, когато снощи гледах "Изкуплението Шоушенк", отново се замислих върху тези мои въпроси.
Този, за който искам да говоря с вас е: "Затворът като явление".
Значи, аз например убивам съседското дете - поради някаква си причина. Тикват ме в дрънголника. Кой ще ми осигурява средствата за препитание: "Пари за ежедневна храна; Заплати за надзирателите; Заплати за другия персонал; Средства за ел. енергия; за вода; за ремонт на килиите". Замислям се, че това ще да е съседът, загубил от моите ръце своето дете.
От друга страна, нека приемем хипотезата, че аз съм просто един крадец, и съм ви ограбил. Хващат ме - вие си получавате вещите (рядко се случва), да речем получавате и некви кинти по въпроса за нам си кви щети. Накрая ... вие, плащайки данъци, покривате моя престой в затвора.
Нека сега допуснем хипотезата, че аз съм бил набеден, изкарват ме виновен и ме тикат с присъда - 30 години. Животът си минава, заминава....
Замислям се и над присъди тип - доживотна (Накрая малко преди да пукнеш те помилват и те пускат - вече на 70 години и съвсем институционализирал се в затвора)
Въпреки, че се замислям, ако аз съм жертва на някой престъпник - тогава сигурно бих искал ВЪЗМЕЗДИЕ. Ефективна присъда.
Братовчед ми беше наръган с нож, случайно... почина... Беше на 24 години. Съвсем отгледан младеж, който тепърва почва да гради самостоятелно живота си - вперва поглед напред, да се задомява и прочие
Днес бях около затвора,Софийския.Отдалече го показвах на дъщеря ми и тя го помисли на църква.
Между другото бил съм пазач в затвор.
Пък и те уж работят нещо, въпреки че може и повече.
Не бе, не съм съгласен.
В смисъл - казвам, ей този ми пречи, не ме кефи - аре в зандана. Остави кихането на данъците. И в никакъв случай не съм говорил за смъртни присъди. Ама все ми се струва нещо не толкова справедливо - това със затворите, де :)
Нещо ми се струва малко тъпо ... Нещо като парламента, най-тъпият орган, ама не е измислен по-добър :)
Замислям се върху наказанието. Начи, има случаи, в които човек осъзнава греха си (да речем случая Ставийски - ся отделен въпрос е, до колко той се разкайва)
Но да речем, че човекът се е разкаял ... и без да влиза в затвора - е готов да поправи (доколкото е възможно грешката си). Има и друго много важно нещо, и то е, че затворът като институция или поне начинът, по който функционира - определено не превъзпитава хората вътре.
Той е изолатор... Обаче пък следва ли да пълним затворите "доживотно" дори и с крадците.
Аз определено не смятам, че шансът ако си вкаран в затвора заради кражба, грабеж с взлом и прочие, че взимаш и се поправяш влизайки там. Или, че вкаран педофил (който ся е на 40 години,примерно) с присъда 20 години ще се оправи и като излезе на 60 няма да направи отново същото деяние.
Изолаторът не функционира добре, а защо?!? Ей, това искам да разбера
Според мен затворът трябва да е само изолатор, с труд и показване на филмчета с излияния на жертви подобни на неговите. Ако не е абсолютен садист/ка, може и да има шанс да осъзнае какво е направил/а. И постоянни разговори с психолози/психиатри. Ако не друго, накрая всички ще си прехвърлят омразата към последните :)