Да дарим любов
Тук прочетох едно размишление на един уважаван автор. Неговото размишление се опираше до това да не бъдем комерсиални по време на Коледа Нова година. В смисъл, че не е редно да бъдем само тогава добри, само тогава да се сещаме за нашите бедни (във всяко отношение) братя и сестри. Да така е. Съгласен съм. Не оспорвам неговата теза. Позволих си три неща:
1. Да не цитирам постта му и него самия, защото моя пост има връзка с него, но не чак толкова дълбока.
2. Да напиша отделно размишление, извън неговия блог, поради тази причина, която изтъкнах в т. 1
3. Да опиша моята история, за да разберете нюанса ми, т.е. мислъта ми.
Вие сте изживяли много щастливи моменти със своите родители по време на Нова година, а по-младите и по време на Коледа. Но има толкова много деца у нас, около 8 хил. деца, които са виждали само подаръци (евентуални), но никаква любов.
Това е моята история и моят призив. http://forum.osinoviavane.com/index.php?topic=596.new#new
1. Да не цитирам постта му и него самия, защото моя пост има връзка с него, но не чак толкова дълбока.
2. Да напиша отделно размишление, извън неговия блог, поради тази причина, която изтъкнах в т. 1
3. Да опиша моята история, за да разберете нюанса ми, т.е. мислъта ми.
Вие сте изживяли много щастливи моменти със своите родители по време на Нова година, а по-младите и по време на Коледа. Но има толкова много деца у нас, около 8 хил. деца, които са виждали само подаръци (евентуални), но никаква любов.
Това е моята история и моят призив. http://forum.osinoviavane.com/index.php?topic=596.new#new
Бях свидетел на една случка. В салсата имаше една двойка много весела, щастлива и себераздаваща се. Мъж и жена, които даваха всичко от себе си и бързо станаха любимци на всички.
Поканиха ме на гости, заедно с моите инструктори по салса. Пийнахме, а децата им се държаха странно, като по команда. Всъщност, те ги командваха. Дойдоха и благодариха за хляба, който са яли и поискаха позволение да си легнат. Ние бяхме шашнати...
После след като се напиха двамата, почнаха едни откровения... Които ме отвратиха. Наричаха децата цигани, обясняваха какви неща били правили (просили на улицата) и как не можели да ги възпитат. Какви врачки били посетили и как те им били казали, че циганска кръв не се лекувала... И аз си тръгнах отчаян. Това беше и едно от нещата, които не ми позволиха да продължа своята идея. Отвратен бях от тях, които търсеха причината в кръвта на дечицата, които били взели като пеленачета, а не търсеха вината в себе си, за да я поправят..
Но нищо. Надявам се догодина да успея. Не всички хора са такива, нали?
Въпросът е, не да действаме като гестаповци, а да възпитаваме по такъв начин нашите деца, че те да знаят как да възпитават техните. т.е. Нужно е изначално да се тръгне от "семейството", като основна социална единица. После това неизменно ще рефлектира и в образователната система.
Тери, всеки като млад е имал такива моменти на терзания и съмнения (а и не само като млад...), но от личен опит мога да споделя, че децата са онова нещо, което те кара да се чувстваш истински жив.
"Любовта е творец на всичко възвишено, светло и топло" - Ф.Е.Джержински