Да бъдеш истински
"- Боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето,или малко по малко?
- Не се случва изведнъж - обясни Кончето - а ставаш истински. За това е нужно много време. За това не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."
откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс
- Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето,или малко по малко?
- Не се случва изведнъж - обясни Кончето - а ставаш истински. За това е нужно много време. За това не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."
откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс
Човек може да бъде само толкова щастлив, колкото поиска, и щастието най-вече се случва, когато човек осъзнае, че никой не му е длъжен; че болката е нищо повече от проекция на мисълта, повлияна от личната нагласа и отношение към собствената целеустременост и ранимост; когато човек се научи да разбира и овладява страховете си, да взима самостоятелни решения и живее с психаката на господар на живота си, а не на просяк.
Да бъдеш истински..., много добре казано! Мерси за поста!
Щастието е много, много лична категория.
Кога точно усещаме, че изпълняваме желанията на душата?
Когато умеем да слушаме вътрешния си глас, когато опознаем добре себе си и вече сме се научили да различаваме "трябва" от "искам", когато се чувстваме вдъхновени от всичко, което правим, когато се научим да си доставяме удовлствие, без да си служим за това с "евтини заместители" и илюзии, когато умеем да отделим истината от лъжата и така се вслушваме във вътрешния си глас... Чувството тогава може да даде отговора...