Да бъдеш, или да не бъдеш...храст?

От днес започвам да се правя на храст. Защото иде буря. Дали ще е малка или голяма, не е ясно. Но иде. Както се знае от песента на Кръпката при бурите най-големите дървета падат първи. Тези с лоша коренова система почти веднага след тях. А храстите оцеляват.

Въпреки, че е много по-добре да си дърво, отколкото храст. Дърветата са по-високи и имат по-добре развита коренова система. Което означава, че усвояват повече слънчеви лъчи и повечко полезни вещества от почвите. А да усвояваш и да имаш повечко слънце в короната е хубаво. Обаче така е в живота. Ако стърчиш много най-много да те удари гръм. Недай си боже да стърчиш в полето или в някоя планинска ливадка на самия връх. Тогава просто задължително ще те плясне някой гръм. И ще изгориш. Дали ще има на кого да светиш е спорен въпрос. Затова ще го играя храст. Въпреки, че предпочитам да съм малко дърво със шансове да порасна. До преди да се зададе бурята играех малко дърво. С перспективи за повече слънце и сокове. Или поне така ми се искаше. Сега след като се снишихме чакаме бурята. Може да е малка. А може да се окаже, че няма да е буря, а направо изменение на климата. Нещо като пустиня да стане нашата горица. Тогава незнам. Сигурно ще оцелеят само най-силните дървета и най-жилавите храсти. Не че ми харесва да съм храст. Даже хич. А пък ако си храст в пустинята, не е много весело. Много здраво трябва да се държиш за бедната почва. Знам, че не е за мене. Засега чакам бурята. А после ще видим. Ако големите дървета паднат- хубаво. Може да порасна. Ако видя обаче, че големите дървета ми изпиват сокчето ще трябва да си търся друга горичка. Или направо друг климатичен пояс. М, да.