Да бе сега сме цфнали и вързали.
Тодор Живков въстава срещу пазарно ценообразуване в СИВ
Единствено България се противопоставя активно на това решение. Първият секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков излага на два пъти пред съветския посланик, че България не може да се съгласи с предложението "главно поради това, че приемането на такъв принцип в търговията между социалистическите страни би означавало по същество подчинение на плановата икономика на социалистическите страни на стихията на капиталистическия пазар". През 1991 г. бившият вече комунистически лидер обяснява отказа от обвързването с цените на световните пазари така: "СИВ имаше конвертируема валута само за себе си. Това беше преводната рубла. Коефициентът на лева спрямо рублата и долара беше различен. Курсът на лева към долара беше абсолютно нереален - 1:1. Ние преценявахме, че курсът трябваше да е 4-5 лв. за долар, но ако отидехме на такъв курс, цялата икономика щеше да се сгромоляса. Ние не можехме да го изменяме, защото, ако направехме това, не можехме да съществуваме повече от пет месеца."
Защо българската планова икономика - 15 години след установяването на т.нар. народна власт и едноличното управление на комунистическата партия, е единственият противник на отварянето към международния пазар и не е в състояние да осигури обещаното благоденствие? Тодор Живков признава: "В началото износът на Запад не беше изгоден, защото трябваше да покриваме разликата от курса на лева към долара. Една преводна рубла се заплащаше за 1.30 лв. Тогава не успяхме да осъществим реална валута. България не можеше да бъде заинтересувана да се премине към международния курс, тъй като тя не беше подготвена и щеше да се окаже в много тежко положение в сравнение с другите социалистически страни. Това са наши вътрешни в СИВ операции, с които не се държеше тогава сметка за реалните икономически условия на западния пазар. През 60-те нашата икономика беше главно ангажирана със СИВ - 95 процента, и оттук идваха неблагополучията."
Заради решението в СИВ да се премине към международни цени Живков настоятелно моли Хрушчов и президиума на ЦК на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) това да не става. Какъв е резултатът той сам съобщава: "Фактически не се премина към международни цени, а само се приближихме към тях. На този етап за нас не беше изгодно, а и не бяхме подготвени. Ние се опирахме само на селското стопанство и на някои отрасли на леката промишленост. В останалите области икономиката ни беше крайно неефективна."
Единствено България се противопоставя активно на това решение. Първият секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков излага на два пъти пред съветския посланик, че България не може да се съгласи с предложението "главно поради това, че приемането на такъв принцип в търговията между социалистическите страни би означавало по същество подчинение на плановата икономика на социалистическите страни на стихията на капиталистическия пазар". През 1991 г. бившият вече комунистически лидер обяснява отказа от обвързването с цените на световните пазари така: "СИВ имаше конвертируема валута само за себе си. Това беше преводната рубла. Коефициентът на лева спрямо рублата и долара беше различен. Курсът на лева към долара беше абсолютно нереален - 1:1. Ние преценявахме, че курсът трябваше да е 4-5 лв. за долар, но ако отидехме на такъв курс, цялата икономика щеше да се сгромоляса. Ние не можехме да го изменяме, защото, ако направехме това, не можехме да съществуваме повече от пет месеца."
Защо българската планова икономика - 15 години след установяването на т.нар. народна власт и едноличното управление на комунистическата партия, е единственият противник на отварянето към международния пазар и не е в състояние да осигури обещаното благоденствие? Тодор Живков признава: "В началото износът на Запад не беше изгоден, защото трябваше да покриваме разликата от курса на лева към долара. Една преводна рубла се заплащаше за 1.30 лв. Тогава не успяхме да осъществим реална валута. България не можеше да бъде заинтересувана да се премине към международния курс, тъй като тя не беше подготвена и щеше да се окаже в много тежко положение в сравнение с другите социалистически страни. Това са наши вътрешни в СИВ операции, с които не се държеше тогава сметка за реалните икономически условия на западния пазар. През 60-те нашата икономика беше главно ангажирана със СИВ - 95 процента, и оттук идваха неблагополучията."
Заради решението в СИВ да се премине към международни цени Живков настоятелно моли Хрушчов и президиума на ЦК на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) това да не става. Какъв е резултатът той сам съобщава: "Фактически не се премина към международни цени, а само се приближихме към тях. На този етап за нас не беше изгодно, а и не бяхме подготвени. Ние се опирахме само на селското стопанство и на някои отрасли на леката промишленост. В останалите области икономиката ни беше крайно неефективна."
Коментари