Когато говорим за духовния свят обикновено си служим с отвлечени представи. Нагласата ни да възприемаме физическия свят като нещо, което може да бъде конкретно установено, ни кара да бъдем в голяма степен подозрителни към съществуването и проявите на Духовния свят. За да го приемем, обаче като реалност, трябва да сме подготвили съзнанието си със средствата на Ума. Това означава, че когато човек опознава околния свят, в който живее, трябва да възприеме и първопричината за конкретното, с което се запознава. Всяка конкретност е изолиран случай на проява на Духа и в същото време елемент на цялото, в което и чрез което живее Духа.

Когато се подготвя съзнанието за живот във физическия свят, трябва да се използват най-напред познавателните способности на индивида. Всеки човек, независимо от общовалидните характеристики определящи неговото съществуване, е една индивидуалност, която в своята първична форма на проявление  е индивид. Уникалното чрез което той се проявява идва от опитностите, с които се е родил. Познавателните способности на индивида ще бъдат толкова ефективни, колкото може да се разгърне основата на опитностите. Те са водещото начало в опознаването първо на света и после за себепознание. Новороденият човек има способности и умения, които той проявява без да го е учил някой, без да са му били те показвани. Това е елемент от развитието на всички биологични организми. Независимо дали те се развиват в животинския или растителния свят, всички показват учудваща интелигентност и умения в първопроявите на своето израстване. Това е абсолютно доказателство за разумното начало внедрено в организацията на биоматерията т.е. за неговата духовна същност. В конкретния случай говорим за биоматерията, но това е общовалидно правило изобщо за материалния свят. Не можем и повече от престъпно  подценяване на фактите ще бъде, ако приемем като случайни прояви уменията на семената например, да създават и развиват живот. Всяко растение има свое определено поведение, всяко животно проявява “характер”, всяка скала има също свой начин на общуване с вятъра, слънцето и водата. От къде идват тези умения, как се проявяват тези способности? Отговорът идва ако надникнем непреднамерено в Духовния свят. Някои го наричат “виртуален”.

            Духовният свят е света на изключителното начало. Той е първопричината за съществуването на всички останали светове. Неговата същност се проявява чрез съзидателната сила на енергийно-информационната конкретност. Когато се проявява Духа, винаги има действие. Не може да говорим за съзидателност в отсъствието на Духа, не може да говорим за трансформация или каквото и да било действие или движение без участието на Духа. Той внедрява импулс за всяко начало, защото Той носи в Себе си информацията, Той съдържа програмата за развитието на всичко Съществуващо. Духът трябва да се разглежда като енергийната среда, която въплътява в себе си информацията, “за да бъде!”. В този смисъл Той е началото, средата и края, защото кое и как “ще бъде” зависи от програмата, т.е. от закодираната в семенния атом програма.Основна градивна частица на Духа е семенния атом*. Той е носител както на информация, така и на енергия. Само за себе си, на каквото и да било ниво от Сътворението, не може да съществува нито едното, нито другото. Духовният свят е света на идеите, Умственият свят е света на мислите – менталния свят, физическия свят е света на действието, света на проявлението. Ако трябва да доуточним, ще кажем още, че Духовният свят е квантовата област от съществуването на физическия свят. Тя е и вън от него и вътре в него. В квантовите измерения на енергийния потенциал на Духовния свят, първия елемент на неговото проявление е силата на взаимодействие. Тя се проявява пак според внедрената информация. Силата на взаимодействие е първичната енергийна структура на Сътворението. Нищо не може да съществува, нито да се случи ако тя не влезе във взаимодействие. Като енергийна структура на Духовния свят, силата на взаимодействие е подчинена на Принципа на взаимоотдаване. Този Принцип създава правилото за начало и развитие на всеки творчески процес. Там където има деструкция на формата, където работи разграждането, се проявяват силите на трансформиращата активност. Те също са подчинени на Принципа на взаимоотдаването и се използват тогава, когато съответната “програма” (внедрената информация)  се е оказала непродуктивна за физическия свят.

                        Казахме, че силата на взаимодействие е първият елемент от проявата на Духа. Частицата сила натрупва мощност в зависимост от степента на своето проявление. Действието, което извършва силата в процеса на натрупване на мощност е трептене. Когато натрупа необходимата мощност, частицата сила приема следващото действие чрез което се проявява. Това е вибрацията. Вибрацията създава условията за преминаване на мощността в активност. Според езотеричната информация, тя е по-високата степен на трептене, неговата способност да прояви силата на взаимодействие (привличане или отблъскване). Активността е следващият елемент от проявата на Духа. Той съдържа творческото начало. Активността е израз на взаимодействащите сили в процеса на тяхното проявление – създадената мощност определя степента на силата, която е необходима, за да може информацията да отключи действието. Или образно казано, в първия случай, при трептенето имаме маршировка на място. Необходимо е енергийните стойности на информацията и мощността да се изравнят. Тогава действието, според Закона за движението, приема посоката записана в информацията, за да се разгърне програмата, т.е. за да получи проявление Духа. Тогава Духовният свят се изпълва с идеи – безпълтните форми на това което “ще бъде”. Те се концентрират в съответни информационносилови полета в зависимост от предназначението си (подобното привлича подобно). Тези полета осигуряват пряката връзка на Духовния свят с Менталния. Умственият свят  черпи от там според своите възможности, способности и умения. Така идеите получават своето овеществяване и Духовния свят прониква в Менталния чрез мисъл-формите. Те от своя страна са реалната предпоставка за създаване на материалните обекти във физическия свят. И така всяка конкретност става проява на Духа и в същото време част от Цялото, в което и чрез което се проявява Духа.

  Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

*Семенен атом – съдържател на информацията за съответния организъм или вещество от възникването на Сътворението (съхранява опитностите).