ДОСТОЙНИ ТУК ИЛИ БОГАТИ (но слуги) ТАМ?

Професоре, мисля че само ние с Вас приемаме заминаването в чужбина като "лично пренебрегване". Младите хора отиват и работят, научават езика, знаем че това става най-добре в самата страна и е богатство да знаеш един език повече. Разбира се, трудно е, носталгията е страшно нещо, но всички знаем, че парите са си пари. По-достойно се чувства човек, когато има в джоба си средства, с които може безпроблемно да си плати храната, топлото, телефона, транспорта, интернета, дрехите, наема...дано не съм забравила нещо - казвам го съвсем отговорно - това са нещата, които могат да си осигурят тези, които работят навън и то непрестижни работи...
Обичам родината си, уча и децата си да я обичат, но смятам, че засега нещата тук не са такива, каквито трябва да бъдат, за да живеем спокойно и достойно.
Съветвам всеки, който има възможност да опита живота навън, но да живее с мисълта да се върне в родината си щом реши, а не да руши всички мостове за връщане.

 Галина, напълно съм съгласен, особено  с последния абзац! Моят въпрос в заглавието е провокативен ,  да предизвика размисъл и да споделим мнения!  Защото, ние хората, сме различни, за всеки индивид е валидна различна ценностна система, всеки прави своя класификация на приоритетите и значимите неща! (Въпреки че най-важните се припокриват при повечето от нас). И все пак има частица "лично пренебрегване" ...? Как мислите, споделете!

Аз си оставам тук. Мисля, че не бих могла да вирея другаде, защото няма да издържа на носталгията.

"Там" не е по-добре от "Тук".
Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добре от "тук".
  Това е правило номер 6 от Правилата за човешките същества, които бях постнала на друго място. Според мен има голяма доза истина в него. Ако сме "тук ", си мечтаем и ни липсват разни неща от там. Като отидем "там", започват да ни липсват други неща. Затова човек би трябвало да е щастлив, не когато има повече, а да умее да се чувства щастлив от това, което има. Нещата винаги са почти едни и същи, прави ги различни отношението ни към тях.

 До Истина: и ти си права, така сме устроени, че винаги да се стремим към  нещо, което нямаме.  Малко на циганския, пардон, ромския принцип или  игра   "тука има, бате...., тука нема", само че  ще го кажем :   "тука има.., там  нема" или обратното в зависимост  от това, как мислим!

Две неща в добавка към изходните данни на Професора, които обикновено се пренебрегват при разсъждението по темата:
а) 600 евро мин. заплата се съотнася и към други цени (наеми, стоки, услуги и т.н.) т.е сравнението "колко по-зле сме" е добре да НЕ се прави само в абсолютни размери на МРЗ. Казвайки това изобщо не искам да омаловажа факта, че в нормалните държави МРЗ не е "имагинерна величина" измислена в министерски кабинет за бюджетни цели, а количество пари с които реално може човек за преживее месеца без да гладува и да се превърне в длъжник на всички доставчици на комунални услуги. Това е съществена разлика между България и останалите страни от ЕС.
б) работата ми ме отведе за 3 години (2000-2003) в централата на организацията, за който работих в продължение на 10 години. Тя се намира в европейска страна където МРЗ е 1200 евро в момента, а социалните помощи за безработни са 600 евро. На мен лично от този трансфер доходите ми се покачиха 7 пъти. Стандартът ми на живот обаче остана непроменен въпреки смайващата разлика в доходите. И въпреки, че "комуналната услуга" топлофикация, свинското и някои други стоки -  бяха и все още са  по-евтини от българските им  аналози.  Редом с тях имах да плащам 250 гр. вкусен хляб за 1,20 евро, сирене за 16-32 евро кг. и наем за едностен апартамент от 350 евро. Сметките ми за телефон (интернет телефонията не беше още така разпространена) стигнаха "чудесните" нива от 120-180 евро месечно. Осигуровките ми - 527 евро месечно. Съжалявам за досадното изреждане на числа. Единствената му цел е да илюстрира, колко абсурдно изглежда сравняването на абсолютни стойности, между държави с различен стандарт на живот.
Иначе на всеки от сърце пожелавам да има възможност да учи или работи в друга страна. Ако може и да не е по някаква "принуда", а защото му е интересно - още по-добре.  За мен  опитът беше безценен и професионално и  личностно. От първия до последния ден. Не бих го заменила  за нищо на света. Да не говорим за странични ползи като 10-ината приятели, които този период ми подари и които нямаше да срещна никога, ако не бях приела тази работа.

Аз не мисля, че може да има всеобща истина: някак си е индивидуално кой-къде-как-се-чувства. Ако човек се пробва навън и му хареса - лошо нЕма! Ако не иска да се пробва - също. Ако отиде и не му хареса - връща се, така направиха много хора. Колкото различни хора и ситуации, толкова и правилни решения, които не си приличат.
Аз имам какво да губя, ако замина, и това, което бих спечелила, не е равностойно на това, което ще загубя Затова и не заминавам никъде. :)

  Никой не споменава тук главната причина,  защо  така масово  се изнася българският народ и предимно младежите!  Ако тук им беше хубаво и комфортно, щяха ли да тръгнат да си търсят пътя зад девет царства в десето? А на тях не им е хубаво у дома и затова (за съжаление) тръгват по света!  НЕКА се замислят пак ония с бетонните глави, кой ще остане тук един ден да ги избира? Да си направят държава само от управляващи и да управляват себе си! Ама данъците, таксите......! Ще умрат от глад!

Позволявам си да се включа ,за да разкажа нещо,което е част от реалността и се случва в момента.Моя колега напуща работа и заминава да работи точно като слуга в друга държава,защото тук освен ,че средствата  са малко ,тя не се чувства мотивирана и удовлетворена от работата си.За   професията си тук, тя има образование и квалификация,и какво от това?Последните години сякаш ни накараха да забравим,че освен роботи,изкарващи средсва за нормално съществуване,сме и хора с чувства, емоции и достойнство!Аз лично не бих заминала в чужбина, но ме боли за ставащото тук и не бих обвинила никой,който е взел такова важно решение за съдбата си!!!

 До Доротея!, не прятелко, ние не сме забравили, че сме хора с чувства и емоции, а не роботи!  ТЕ  ни карат да се чувстваме така!  Само да работим, да им връщаме две трети от изкараните пари още преди 10  число във вид на такси, данъци и т.н.!  Който не иска да бъде роб и робот, просто бяга!  Така ли е?  Затова  правилно не ги обвиняваш, всеки преценява индивидуално! И всеки решава сам за себе си, колкото и да е трудно! Помисли! С поздрав!

Ам те 600 евро не са чак толко много за Испания...ние за една седмица профукахме толкова само за манджа по заведенията :) Е, вярно за 4 човека, ам пък и не сме ходили по шикозни заведени...И не броя закуските...И алкохолните вечеринки :)
А иначе, аз също мисля, че човек си мисли че там е по-хубаво от тук, само докато не отиде там. Първите години докато се установява сигурно е малко по-приключеснко, като се поустанови му става някак спокойно, щото не го гони НОИ и компания, ма после, като вече се установиш и се заринеш със задължения (не дългове, просто задължения) и то си става почти като тук. Е, малко по-уредено е може би, ма то простотията по хората ходи, не по дърветата :)
Аз засега не съм се залетяла за никъде, защото съм доста доволна от живота си, но ако в някакъв момент реша, че някъде ще съм по-доволна, няма и да се замисля. Все пак живеем в доста по-глобално време от преди и вече разстоянията не са това което бяха.

Та и моя съвет е-на който му се ходи, да ходи, но да не го прави като евакуация, а по-скоро като разходка. България ще стане хубаво място, просто и трябва малко време и бой.

 Toва за боя много ми хареса и е много точно! А за България - ще стане хубаво място, ако хората пожелаят да го сътворят!  С поздрав и тояжка! :) ;)

 Много е индивидуално!
 Хората сме различни,обединява ни единствено,стремежа ни към щастие.
 Прочетох някъде,че за да си щастлив,трябва да отговориш положително само на 3 въпроса:
1.Доволен ли си къде живееш?
2.Доволен ли си,с кого живееш?
3.Доволен ли си с какво се занимаваш(работиш)?
Мястото ти е там ,където се чустваш добре!
Какво означава да си "достоен" тук?Бившите ни "достойни"комунисти,за съжаление са все още "тук",само парите им са "там".Много специалисти са пък "там",само не знам,какъв е критерият за богат и дали те се чустват богати.Това,което "тук" е богатство,"там"е нормален жизнен стандарт.
Разбирам въпроса и отговорът ми е,че не може да пренебрегнеш себе си,заради финанси!Дали "тук"или "там" важното е да си щастлив,а за да разбереш,къде,рискуваш и преценяваш.

  И отново тука има... там нема в соц.style!  Правилно  Коприва (колко хубав  ник), и точни разсъждения!  Затова съм включил и  понятието достоен, ти първа стигна до него!  Кой е достоен, да помислим, дали този, който е тук и е беден, но го е страх да тръгне (и е достоен) или този, който тръгва,( обича всичко тук), но тръгва, но е недостоен, защото бяга?  Наистина много сме различни, всеки е прав за  себе си и всеки греши за себе си! Но кой все пак е по-достоен? 

Професоре, но дали достойнството човешко се определя от именно този избор: да останеш или да заминеш?

 И двата избора СА  достойни, стига да си наясно, какво искаш и как можеш да го постигнеш! Можеш да отидеш без да знаеш, какво искаш и да изложиш себе си и нацията си! можеш да отидеш и да докажеш, колко си кадърен и да прославиш нацията си!  Можеш да не отидеш и да докажеш себе си тук и да прославиш нацията на в ън! Можеш да не отидеш, нищо да не правиш и тук, и да оплюеш и себе си и нацията си! Ето, Кралице, 4 избора, ( а сигигурно има още 444) да избереш, дали да бъдеш достоен или не!
  Съгласни ли сте?

В такъв случай с теб  сме на едно мнение :)

 Винаги, Кралице! С поздрав и уважение! :))))

Аз съм в Англия защото парите които получавах в БГ не стигаха за нищо, работата си обаче харесвах. Сега в Англия съм доволен от парите, които получавам, но не и от работата :) Така, че мисля да се приберем с любимата до края на годината, защото явно сме от хората за които парите не означават толкова много, колкото си мислехме преди година.
В случая с емиграцията достойнството не е точната дума. Няма нищо достойно да си седиш в България и да се оплакваш. Не е недостойно и да дойдеш тук и да миеш чинии и да метеш. Недостойна работа няма. Въпреки, че бг бях нещо като шеф на екип не виждам нищо недостойно да бачкам кофти работа и да спестявам пари. Обратното е по-недостойно. Да имаш престижна работа, да си скъсваш гъза от бачкане, а да няма с какво да си платиш наема, да не говорим за сметките. За какво достойнство можем да говорим в този случай?
И какви "слуги там"? И в БГ и "там" си "продаваш гъзъ" грубо казано, все си наемен работник, къде го видя това "слуга там".

     И все пак, както се пееше в една хубава песничка : " ....не всичко е пари, прятелю, не всичко е пари!"   А иначе уважавам мнението на един човек, който е изпитал на гърба си всичко, за което ние тук разсъждаваме на теория!  С поздрав и от дома " по-хубаво  си нема"! Така че стягайте куфарите и добре завърнали се на всички ! (дали сега или по-късно, няма значение). 
Весел празник ! С поздрав!