ДИЛОВИЗМИ
Човекът постоянно пише за живота в книгите, за да се учим от тях и да предаваме на следващите поколения по-доброто бъдеще и по-добрия живот.
•
Ние, хората/човеците/ като личности в индивидуални общества програмираме система, която представлява сложна клетка от много подпрограмирани системи, които задвижват с тласък психологическата машина, без която не можем да оцелеем и когато тази сложна клетка от подпрограмираните системи бъде съхранена дълбоко в човешката психика и то тогава след смъртта на всеки един от нас ще бъде съхранена в необятния космос и разпръстната по другите светове, далечни от нашата планета...
•
Човекът се ражда да обича, да бъде обичан и да бъдем обичани с цялото щастие и усмивки, с които да бъдем самите ние щастливи и с това да градим светло и усмихнато бъдеще...
•
Кой е казал, че светът е голям колкото меча лапа? Напротив - светът е малък, колкото дланите на Майката природа, която с любов е сътворила нас, човеците...
•
Изкуството не е машина за пари, а това да се разкрие вътрешния свят на творческото богатство на личността, като покаже пред света, че е един от хилядите творци, които заедно с тях строят миниатюрния свят на творческите перспективи в музиката, фотографията, киното, изобразителните изкуства.
•
Композицията е мерило в професионализма на фотографа и доминиращо изразно средство във фотографията.
•
Съдбоностните закони господстват над нашите човешки закони, за което нямаме право да обжалваме наказанията, произнесени от съдбата...!?
•
Хора, хора, много, много човеци...!?
•
Човечеството все още не е осъзнало, че съставлява единно общество на тази планета, което се подразделя на миниатюрни подобщества, които имат съюзени общочовешки ценностни системи.
•
Реалният живот е този, който живеем днес, а нереалния живеем, тогава когато не разбираме, че сме излъгани от собствените си фантазии !
•
Великата театрална постановка, която човечеството играе е живота, която има начало и край. Въпросът, който ще ни накара да размисляме подробно, е: Кога ще настъпи финалната част на тази театрална постановка? Накрая когато се обяви нейния край /финал/, няма да има аплодисменти!
•
Когато Аз-ът опознае себе си и се докаже в пълното си развитие като личност /Аз-личност/ - тогава ще разбере, че съществува неговота Аз в огледален образ в обществото, в което е израстнал.
•
Да победим егоизма в себе си, означава да октрием най-голямото богатство - приятелството и да изградим всеобщо бъдеще.
•
Истинските приятели рядко се срещат и е тъжно за човечеството и за социалния фон, който е в дисбаланс, поради липсата на човешки ценности у хората и поради това, приятелството се крепи слабо и бива застрашено да се "събори" от "тежестта" на егоизма, завистта, алчността. !?
•
© Пламен Пл. Дилов /pacinio/
Коментари