ДИАЛОГ

Колко думи ще са ми необходими за този диалог...? Не знам... Времето сякаш с бавни стъпки минава и с него часовете са кратки за думи простички, само за един диалог...

Както винаги сутрин отивах в кварталната кафетерия. С влизането ми вътре, чувах гласове, смях от всички страни, виждах усмихнати лица. Имах си любимо място - там до прозореца, откъм страната на улицата. Масичката беше само за двама човека...

С усмивка отпивам глъдките топло кафе, но срещу мен стола бе винаги свободен, а аз сам на тази маса пийвам кафето. Навън валеше дъжд хората с наведени и черни чадъри се разминаваха, на фона на хаоса в ежедневието... Дъждовните капки отмиваха полепналите негативи, зародени в съзнанието на хората. Дъждът не спираше да вали. Това не попречи хората тук в кафетерията да са весели и усмихнати. От всички страни дочувах различни историики - кои тъжни, кои щастливи... Диалозите на тези хора бяха интересни...

А какво се случи с моя диалог? Само загадка с продължение до следващия път...