Много ме заинтересуваха съжденията по текстовете на Библията, които в последно време публикува Кордон и реших да си кажа мнението по последният му пост в един мой пост, защото не искам да му освинвам блога с моите тъпоумности. Но когато става въпрос за Адам и Ева няма как да не се намеся, защото са ми най-любимите баба и дядо и защото мога да разкажа по спомен доста неща направо от кухнята на панелния апартамент, дето го нямам, но мога да твърдя, че там баба Ева ми е разказвала много неща за онези неща из текезесарските ниви и градини, дето са ги орали, садили и брали заедно с дядо Адам.
Та ето как изглеждат липсващите епизоди от „Битие”, т.е. от автобиографиите на дядо и баба.
Баба Ева не е създадена от ребрато Адамово, а от майка и’ и баща и’. Майка и’ била известна фурнаджийка и въртяла фурнаджийската лопата из цялото село Вселеново, пък и извън границите му, из други измерения, т.е. съседни села. А баща и варял ракия от крадени плодове, най-често крадени от Ева от комшийските градини.
Но в един момент комшийският първороден син, Адам я съгледал как краде райски ябълки от бащиния му кооператив известен по света със звучното име „РАЙ” и решил да я хване и да я предаде на съда, т.е. на баща си, който бил завършил право и работел като съдия, а в свободното си време се занимавал с градинарство и художествени занаяти.
Но Адам харесал Ева, а тя го почерпила с ябълков сладкиш и така започнало да им става сладко да прескачат комшийската ограда – тя да краде ябълки, той да яде ябълкови сладкиши направо в къщата на бъдещите си тъст и тъща, която по-късно щял да нарече АД, заради родата на жената.
И всичко си било като в приказките, докато не разбрали старците.
Създателят Адамов, т.е. баща му Божко Огнянов Големанов , в днешно време по-известен като БОГ - библейски творец, човек на изкуството и съдия на човешките дела - не искал Ева за снаха, защото подразбрал, че му краде райските ябълките, дава ги на баща си, който пък вари ракия в най-големите казани от тях, без да почерпи нито един път, защото е скръндза.
И когато милото мамино/татово синче се взело тайно с комшийката е трябвало да се изнесе на квартира при чистачката, т.е. в чистилището или на сегашната планета Земя, или накратко казано, между бащата и тъста, за да живее с комшийката на семейни начала и да стои близо до баща си и под зоркото око на тъста си. Бе, живот ли е това - та да го опише змията, т.е. свекървата? И понеже жената на шефа е по шеф, дори и да се прави на секретарка, то е ясно, че когато е писала "Битие"-то, т.е. евроварианта на автобиография на сина и', просто е пропуснала неудобните подробности от съжителството с нежеланата снаха.:):):)
П.П. Само заради този пост ще горя една вечност в АДа.:)
didi f , искам да те уверя, че винаги си желан гост в моя блог, и не толкова заради общите позиции, които имаме по тая тема, а преди всичко, защото в твое лице аз виждам един наистина мислещ човек. В повечето случаи твоите аргументи дори са по-силни и подходящи от моите. Но стига с четките.
Трябва да призная, че този твой пост наистина ме забавлява. Но покрай хумора мисля, че ти правилно си уловила принципа на трансформиране на обикновените случки и съдби в религиозна доктрина. Вероятно нещо такова се е случило и с Библията. Векове преди нейното написване Адам и Ева навярно са били обикновени хора с интересна съдба, която е била предавана от уста на уста поколения наред. С течение на времето този прост разказ е бил допълван, разширяван и доукрасяван, докато е попаднал на подходящото място в подходящо време. Видоизменена до неузнаваемост тази притча се е превърнала в един от основните елементи на нова религиозна концепция, каквато е и съдбата на много други вярвания, предания, митове и легенди, залегнали в основата на онова, което ще се превърне в свято писание за милиони хора. Интересен е примерът с "Епоса за Гилгамеш", който представлява шумерско предание, разказващо между другото за някой си Ут-Напищим, възрастен владетел на град Шуруппак. По негово време боговете, разгневени от греховния живот на хората, решили да погубят човешкия род. Но понеже Ут-Напищим бил известен с добрите си дела и много праведен, бог Енки го предупредил за подготвяния потоп. Той му наредил да построи голям кораб, който да насмоли отвсякъде, а в него да натовари по едно женско и по едно мъжко от всички видове животни. Когато потопа стихнал, старецът пускал различни птици, по които се ориентирал дали се е появила суша. Тези елементи могат да бъдат лесно разпознати в Библията. Проблемът обаче е в това, че шумерският епос е много по-древен от библейските писания, което доказва недвусмислено кому принадлежи авторството на идеята. Мисълта ми е, че Библията е съшита от различни парчета, взети от чужди басни, иносказания, приказки, поверия, суеверия и др. под. разкази. Всичко това е облечено в мистични и божествени одежди и се превръща в основно религиозно учение на един малък народ. По стечение на обстоятелствата то бива наложено и на много други народи. Но това навярно ти е добре известно. Причината да го вмъкна тук е надеждата, че някой друг ще попадне на него и ще си направи необходимите изводи. Ако може да мисли, разбира се...
Поздрави за интересното хрумване!
Адам и Ева са ми любимите литературно-приказни герои, а приключенията на Ева си позволявам да допътвам от време на време с някой пост:
Дъждовните дни
Иначе се е получило красиво. Всичко си има - и критика, и сатира, и осмиване, и отхвърляне. И всичко това оставя една свежест след прочитане. Ех! Ако и Библията беше написана по този начин :-)
Не се получи...Ще опитам отново...
Диди, понеже пишеш така, както "написах" по-горе...постовете ти ме...разведряват, сутрин - разсънват...Е, вечер не ме приспиват...
Та се питам, как ли ще пишеш, когато започнеш да пишеш "сериозно" за "несериозните" неща...от живота...
Да питам или да не питам??? Нали "носиш" на майтап???
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви