BgLOG.net 12.07.2009 plankov 383 прочитания

Граници - Първа част

Границата е онази линия, която отбелязва разделянето, например:

Границите разделят държавите; Границата, като понятие, може да се отнася и за граница на математическа функция; Границата може да се отнася и за граница на възможности; а може и да се отнася до граница на морала;

Тук възниква въпросът - това, което ни разделя, полезно ли е? Или напротив?

Исторически, границите на държавите, са резултат на войни, или поне аз не мога да се сетя за случай, в който дадена граница да не е възникнала в резултат на битка или мирен договор /а мирния договор е резултат на военни действия/.

По същия начин според мен стоят и нещата свързани с границите на възможностите на един човек: Когато бях на 17 за първи път започнах работа на морето. Наложи ми се в резултат на един спор с един по-голям човек, да остана да работя 48 часа в кухнята без да спя. Спорът беше - кой от двамата се справя по-добре - аз за една нощ успях да вкарам кухнята в порядъчен ред, а той за една нощ да съсипе подредбата (щото реши, че за една нощ може да вкара в ред подредбата). На сутринта след неговия престой - всички кашони бяха извадени, както и съдържанието им и де факто бяхме в блокаж. На следващата нощ - аз бях вкарал в ред 3/5 от кашоните, но нямаше нищо разхвърляно. Тази борба (война) ми показа, че 1. Аз мога да работя много време без да спя (нещо, което в момента доста често правя) и 2. Че съм организиран в някаква степен

Не бих могъл да увелича териториите на собствените си възможности, ако не бях водил тази война (от една страна с ози батко, от друга страна със самия себе си)

Когато говорим за границите на морала, примерът за който се сещам е "еднополовия секс". Четем, че в Древна Елада това е било нормално явление, като в резултат на християнската експанзия това бива обявено за грях (Източник на тази философия са и Вехтият Завет, и Новият Завет). Днес в резултат на много действия от страна на ЛГБТ движението имаме отново промяна в границите на възприятието към това явление.

От трета страна индустриална революция съществено е променила и икономическата граница на пределните възможности. И ако преди с пет работника и пет декара земя сме произвеждали 500 кг жито, то днес произвеждаме 2000 кг. Това се дължи именно на редица открития в областта на биологията, химията, физиката и прочие. Но тези открития са дали и своите жертви, нека не забравяме случката с нобеловата лауретка Мария Кюри.

От една страна промяна в някои от границите е необходима, нужна, от друга страна други граници не бива да се променят. Тук въпросът, който стои пред нас е Каква е цаната, която трябва да платим за да се почувстваме Възвишени (Според нашите собствени възприятия)?


Реклама

Коментари

DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 9 месеца
Планков, мисля, че всяка граница, свързана с човешките възможности, е относителна. Тя е там, където сами я поставим и много често сами я коригираме. Въпросът, който лично аз си поставям по- често е "Какво ни кара да си поставяме граници?" Ако това е възпитание, култура, външен фактор - тогава границата често се слага не там, където трябва - т.е. човекът се ограничава повече или по- малко отколкото "вътрешният му часовник" изисква. Ако е вътрешна потребност, тогава нещата придобиват по- друг смисъл и въобще смисълът на границата като такава се измества.
stanislavahristova
stanislavahristova преди 16 години и 9 месеца
На мен пък не границите, а ОГРАНИЧЕНИЯТА ми тежат днес, че са мноооооооооого, ама най ме трови финансовите- щото те водят до безброй други.
Shogun
Shogun преди 16 години и 9 месеца
Може би имам капацитет да се почувствам възвишена, но не съм готова да платя цената. Оставям това за някой следващ живот. За сега съм се съсредоточила върху оцеляването.

Границите на България за първи път се разшириха без война на 01. януари 2007. И това го има.
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 9 месеца
Аз пък изобщо не знам какво значи да се чувстваш възвишен. Да си безгранично свободен? Да имаш неограничени възможности? Да си просто щастлив?

Може ли малко разяснения?