Големият живот на Ботев

Сирените виеха. Не за бомбардировка, а за Ботев. Както на всеки 2 юни, в 12 часа. А малкият панелен квартал жужеше от неспиращо движение. Автомобилни гуми, ремаркета и потътрящи се чехли не спираха своя улисан устрем. Погълнати от малките си животчета, хората не спираха да преследват своите малки работички и да ламтят за своите шумолящи парички. Оглушали от крясъка на ежедневието си, те не чуха сирените. Смачкани от дребните си желанийца и страсти, те бяха прекалено малки, за да отдадат чест към един голям човек и поне за минута да спрат мъничкия си устрем към шумолящите парички.

А Ботев не беше като тях. Той остави семейството си, родителите си и всички възможности за тих и спокойно малко съществуванийце, за да даде своя голям живот за нас. За хората с малките животчета. За да може да живеем малките си животчета по-добре. И да подминаваме паметта му, заплеснати в техния водовъртеж - на малките животчета.

Поклон за героя! Поклон, задето се отказа от малкото си животче и жертва големия си живот!

Тагове

ботев

Коментари

Selenka преди 17 години и 11 месеца

Така е, затова е изполин. А...не го разбрахме.

lorddesword преди 17 години и 11 месеца

иСполин

Teri преди 17 години и 11 месеца

Поклон пред паметта им. Много странно, тук около НДК не се чуха сирените. Нямаше никакви сирени.

DenitsaDeni преди 17 години и 11 месеца

В моя квартал, щото още съм в него, се чуха много силно сирените. Дори малко прекалено, но може би съм твърде близо по въздух до самите сирени. Нямаше как да видя хората какво правят, но...предполагам, че всеки си решава.

Аз лично приемам тези сирени като уважение към всички хора пожертвали живота си за Свободата ни.

Eowyn преди 17 години и 11 месеца

И в Симеоново бяха слаби, но е нормално - на майната си сме. Аз ги чух по тв-то.

maya123 преди 17 години и 11 месеца

Сирените ги чуват почти всички, но жалко наистина, единици им ибръщат внимание. И може би някой от забързаните минувачи - прашинки се пита: "Тоя пък какво се е побил като кол и задръства движението?" "Мъъъъка", ако цитирам професора и поклон на забравените герои.

svetlina преди 17 години и 11 месеца

Аз пък ги чаках и си бях сп ряла музиката и нищо. Дали щото имам дърво пред прозореца, дали щото съм в Студентски град... нямаше сирени за мене. Така или иначе, радвам се, че не бях на улицата, за да видя как 2-3ма демонстративно спират и мълчат, а десет минути след това си хвърлят цигарата в някоя градинка.

alexi_damianov преди 17 години и 11 месеца

Именно в същия Студентски град около мен не видях нито един демонстративно или истински стоящ и млъкнал човек. Именно това и роди горното писание.

П.П. Аз стоях и мълчах. И мислех. И после не си хвърлих цигарата в градинката.

svetlina преди 17 години и 11 месеца

А какво ще правиш довечера? Айде да седнем някъде да ми разкажеш как така си успял да чуеш сирена. В момента съм седнала на 265876445. Уча по аналитична химия, но това е една огрооооомна мотивация да захвана темата за морала на всички около себе си ;)