BgLOG

Големият живот на Ботев

от alexi_damianov на 02.06.2008 12:17 9 коментара , 458 прочита
Етикети: ботев

Сирените виеха. Не за бомбардировка, а за Ботев. Както на всеки 2 юни, в 12 часа. А малкият панелен квартал жужеше от неспиращо движение. Автомобилни гуми, ремаркета и потътрящи се чехли не спираха своя улисан устрем. Погълнати от малките си животчета, хората не спираха да преследват своите малки работички и да ламтят за своите шумолящи парички. Оглушали от крясъка на ежедневието си, те не чуха сирените. Смачкани от дребните си желанийца и страсти, те бяха прекалено малки, за да отдадат чест към един голям човек и поне за минута да спрат мъничкия си устрем към шумолящите парички.

А Ботев не беше като тях. Той остави семейството си, родителите си и всички възможности за тих и спокойно малко съществуванийце, за да даде своя голям живот за нас. За хората с малките животчета. За да може да живеем малките си животчета по-добре. И да подминаваме паметта му, заплеснати в техния водовъртеж - на малките животчета.

Поклон за героя! Поклон, задето се отказа от малкото си животче и жертва големия си живот!

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Selenka на 02 юни 2008, 12:31

Така е, затова е изполин. А...не го разбрахме.

# | от Lord deSword на 02 юни 2008, 12:33

иСполин

# | от Teri на 02 юни 2008, 12:46

Поклон пред паметта им. Много странно, тук около НДК не се чуха сирените. Нямаше никакви сирени.

# | от denijane на 02 юни 2008, 13:01

В моя квартал, щото още съм в него, се чуха много силно сирените. Дори малко прекалено, но може би съм твърде близо по въздух до самите сирени. Нямаше как да видя хората какво правят, но...предполагам, че всеки си решава.

Аз лично приемам тези сирени като уважение към всички хора пожертвали живота си за Свободата ни.

# | от Eowyn на 02 юни 2008, 13:03

И в Симеоново бяха слаби, но е нормално - на майната си сме. Аз ги чух по тв-то.

# | от Maya на 02 юни 2008, 14:03

Сирените ги чуват почти всички, но жалко наистина, единици им ибръщат внимание. И може би някой от забързаните минувачи - прашинки се пита: "Тоя пък какво се е побил като кол и задръства движението?" "Мъъъъка", ако цитирам професора и поклон на забравените герои.

# | от Светлина на 02 юни 2008, 16:04

Аз пък ги чаках и си бях сп ряла музиката и нищо. Дали щото имам дърво пред прозореца, дали щото съм в Студентски град... нямаше сирени за мене. Така или иначе, радвам се, че не бях на улицата, за да видя как 2-3ма демонстративно спират и мълчат, а десет минути след това си хвърлят цигарата в някоя градинка.

# | от alexi_damianov на 02 юни 2008, 16:55

Именно в същия Студентски град около мен не видях нито един демонстративно или истински стоящ и млъкнал човек. Именно това и роди горното писание.

П.П. Аз стоях и мълчах. И мислех. И после не си хвърлих цигарата в градинката.

# | от Светлина на 02 юни 2008, 17:36

А какво ще правиш довечера? Айде да седнем някъде да ми разкажеш как така си успял да чуеш сирена. В момента съм седнала на 265876445. Уча по аналитична химия, но това е една огрооооомна мотивация да захвана темата за морала на всички около себе си ;)

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Големият живот на Ботев

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

Големият живот на Ботев

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви