Голгота или не..
Все някой ден ще е последна
целувката, изпратена по вятъра.
Обърканите думи в шепота
са доказателство за разпиляна вяра.
Събраните в престилката ми камъни
са още топли от ръцете на безгрешните.
Какви ли сънища банални
ще засънуваме блажено подир свещите?
И кой ли вятър остродумен
ще разпилее купа премълчана обичност,
додето все продаваме-купуваме
огледала за ненаситната себичност?
Все някой ден, готови за смирение,
с разпятие ще тръгнем към Голгота.
Смъртта предхожда всяко възкресение.
Но нужно ли е да си сменяме живота?…
Guiniver..
....готови ли сте да се смирите?...трябва ли? ..
.....а какво е покаянието?..дали е равно на смирението?
Да, готова съм винаги и на покаяние и на смирение .
Бог обича смирените.
Според мен има разлика между смирение и примирение.
Да си смирен значи да приемаш ситуацията и да се движиш по закона за най-малкото усилие. Там където "искам" и "мога" създават най-малко напрежение.
Смирението според мен е състояние на духа ( обратното на горделивост ) - търпимост, толерантност, благородство, душевно спокойствие и равновесие, да си готов да помогнеш в нужда, да осъзнаваш собствените си недостатъци и грехове, и да умееш да прощаваш... Мисля, че е и условие, за да можем да обичаме истински (съзнавайки както собствените, така и недостатъците на дугите). Примирението по-скоро го приемам като недостатък и влагам смисъл на примиренчество, слабост на духа, безхарактерност, отчаяние...
И една молитва, която много обичам:
" Господи, моля те, дай ми твоята благословия според милостта ти, а не според заслугите ми ! "
Да, Истина, и аз таkа ги възприемам!
Смирението - като вид положително душевно качество, а примирението - като отрицателно качество на характера!