Годишната ми равносметка

Това беше една от най- отвратителните години , които съм преживявала. С нетърпение чакам да сменя календара и да изтрия всеки спомен от тягостното и присъствие. Има такива „лоши” години – сякаш цялата вселена се съюзява срещу човека и всичко лошо, което е възможно да се случи, се случва и то в най- неподходящия момент. Загубих близки хора, претърпях операция, изпокъсах си нервите в разправии със здравната каса, изобщо – дори не искам да си спомням.

Но - винаги има НО. Имаше и едно прекрасно нещо – роди ми се племенница. Никак не е малко като се замисли човек – на света е дошла една прекрасна, чисто нова бъдеща личност. Толкова чакана и обичана, че чак ме е страх да не я разглезим. Ето че намерих и нещо положително в годината.

Не знам дали има равновесие във вселената – все ми се струва, че можеше още нещо добро да се случи, за да се уравновесят нещата. Или пък съм алчна.

Коледното ми настроение е по- скоро носталгично и тъжно. Не намирам нещата, които търся, приятелите ми са далече, вали дъжд вместо сняг, страхувам се... Най- вече се страхувам – ако трябва да преживея още една толкова трудна година, просто не знам дали ще се справя.

Но – знаех си, че винаги има НО. Намерих стъклена играчка и ще си я купя, за да ми донесе хиляди нови неща, да направи самотния ми празник по- шарен и светъл .

Трябва да се усмихвам по- често, защото щастието е заразно : предава се от човек на човек, и то чрез усмивките.

В края на тая равносметка слагам чертата и установявам – годината беше лоша, безспорно. Ще взема да я пратя по дяволите с огромна, щастлива усмивка.