Говоренето и мълчанието

Сцената е едно специално място за мен. Там стоиш под прожектора и си ти – и едновременно с това не си ти. Можеш да кажеш на прожектора най- съкровенните си тайни, най- дълбоките си мисли, а той ще проблесне в синьо-бяла светлина и ще отмине към следващия. Понеже е негов ред. Можеш да решиш да кажеш на публиката всичко – чувства, настроения, състояния, а тя да те изслуша, да помълчи красноречиво и да се пръсне по улиците. Има някои много силни актьори, които решават да помълчат. Да не казват нищо и просто да минат в тишината от единия до другия край на кулисата. Тогава топката /картофа :)/, остава в публиката – нейна е задачата да разбере защо, да отгатне състоянието и да чуе думите в мълчанието.  Все по- често ми се иска да помълча. Без да минавам през сцената – просто да помълча. Защото знам, че каквото и да кажа, то ще се разнищи до последната сричка, думите ще престанат да изказват мислите ми и ще бъдат просто разнищени думи.  

Не е много лесно, когато се опитваш да изкажеш неясно състояние. Понякога думите трудно се намират. Понякога не се намира никой, до когото те да стигнат. Понякога пък просто си плуват в пространството без определена цел. По принцип всяка дума е предназначена за някого, и ако не стигне до него, остава само като трептене във въздуха без особен смисъл. А аз мразя безсмислените неща... Напоследък имам чувството, че всичките ми думи са просто безсмислено трептене – някак нямам усещането, че достигат до там, за където са предназначени. Затова все по- често се отказвам от споделянето. Не защото ме е страх, че някой ще ми прочете най- личните ЛС-та, или пък че друг ще ми редактира нецензурните думички. Не защото имам кой- знае какво за споделяне. Не защото знам, че някому няма да се хареса това което мисля или казвам. Просто нямам усещането за разбиране. Или не е толкова просто? Един мъдър човек отдавна ме предупреждава да внимавам с копчетата на клавиатурата - всяко от тях би могло да е копче, задействащо ядрена бомба. Или по- лошо - човешка злоба...

Та така. Сега ще помълча известно време.