Георги от провинцията?
Домашния телефон звъни. Непознат глас жизнерадостно започва да нарежда нещо. На логичния въпрос: "...ъъъ, извинете, но кой се обажда", странния непознат глас, говорещ на "миеко", отговаря:
"хубава работа, нии са забравихмиии.." ??? "ни ма ли позна" ???
Дали съм имал роднини от провинцията??? Пълни глупости!
Леко изнервен, затворих. Сетих се веднага за мошенниците с автомобилните части. Вече бях поствал за тях. Явно полицията все още не е взела мерки. Малко след това, сестра ми се обади, за да каже, че са се обаждали и в тях. Господина се представил като Георги от провинцията??? Моля? Пълен абсурд. Наистина много неприятно, макар и безобидно на пръв поглед. Неприятното е, че всеки идиот може да разполага с адреса и телефона ми. Това е дразнещо. Според мен тази информация трябва да е тайна и да се получава от БТК само срещу съотетна процедура, това мисля, е по-правилно. Иначе всякакви ненормалници, звънят и притесняват хората. Вие как мислите? Според мен личните данни, трябва да са си лични.
"хубава работа, нии са забравихмиии.." ??? "ни ма ли позна" ???
Дали съм имал роднини от провинцията??? Пълни глупости!
Леко изнервен, затворих. Сетих се веднага за мошенниците с автомобилните части. Вече бях поствал за тях. Явно полицията все още не е взела мерки. Малко след това, сестра ми се обади, за да каже, че са се обаждали и в тях. Господина се представил като Георги от провинцията??? Моля? Пълен абсурд. Наистина много неприятно, макар и безобидно на пръв поглед. Неприятното е, че всеки идиот може да разполага с адреса и телефона ми. Това е дразнещо. Според мен тази информация трябва да е тайна и да се получава от БТК само срещу съотетна процедура, това мисля, е по-правилно. Иначе всякакви ненормалници, звънят и притесняват хората. Вие как мислите? Според мен личните данни, трябва да са си лични.
А за контактната информация ще дам два примера.
1. Веднъж ми трябваше телефона на едно момиче, на което знаех само двете имена и квартала, в който живее, а ми трябваше точният адрес, за да ми дадат телефона. В този случай ми се искаше процедурата по получаване на такава информация да изисква мн по-малко базова информация от моя страна.
2. Друг път посред нощ ми се обади някаква дама, която каза, че ме била наблюдавала мн внимателно, щото съм била мн интересна личност. Но всъщност личният й интерес към мене бил второстепенен, основно се грижела за интересите на някакъв господин, който се питал дали вече съм готова за сериозна връзка?! Уплаших се много и в тоя случай категорично бях против някой да може да получи лесно контактната ми информация.
Изводът е, че когато искам да намеря някого или да ме намери някой с ясни и добри намерения към мене, нямам нищо против контактната информация да е достъпна. Но когато ме търси някой, който не искам да ме намира - по-добре достъпът да е максимално труден и дори невъзможен. Това, разбира се, няма как да се постигне, понеже няма как да се гарантира какви са намеренията на изискващия информацията. А дори търсещият да ги преценява като добри, намереният може да ги оценява по друг начин. Например момичето, което търсех, може да не е искало да бъде намерено от мене. А пък момичето, което ме търсеше, може да си е мислело, че обаждането й е съвсем невинно и дори добро за мене.
Затова мисля, че е по-добре информацията да не е достъпна и да рискуваме да не ни намерят добронамерени хора, отколкото да е достъпна и да ни намерят недобронамерени хора или поне такива, които преценяваме, че са недобронамерени.
Става дума за измама.
А информация, наистина не е трудно да се намери. Било по интернет или просто с телефонния указател в ръка. Но все пак си мисля, че е възможно нещо да се промени, нали?
Понеже всяко нещо се купува на кредит, всеки един търговец/магазин/верига веднага влиза в някое от трите основни федерални кредитни бюра и търси инфо за теб - това няма как да стане без ССН номера ти (т.е. номер на соц.осигуровка - което е основният идентификационен номер на всеки, като нашето ЕГН, да речем), имена, рожд.дати, адрес, предишен адрес - оттам се влиза във всички банкови сметки, свързани с теб фирми, инфо за платени данъци..., докато накрая се види магическото число - ако е над 600 ще мислят дали да ти дадат копчето/апаратчето/еди-какво-си-дето-ще-купуваш на кредит - за добър кредит ти трябват над 680....
И така, за добър ден, всеки ти рови в данните. Това - добре. Поне го знаеш кой търговец, откъде е . Обаче кредитните бюра масово продават личната ти информация на всякакви идиоти, които искат да ти продадат боклуците си, да инвестираш в тях, и прочие..
Тоест - събуждаш се сутринта, проверяваш онлайн сметките си и ...съпраааайз!, от някоя сметка липсват, да речем 120 долара, защото си си купил "Видео Професор за Уиндоуз", ама ходи обяснявай, че нямаш сестра и че не била к**ва.... А, така ли, сър? Ок, ама тук пише, че вие самият сте си го поръчали, с вашите данни и от вашата сметка...
Ама как някой ще ти знае сметката, данните, ..., ами така - лесно, с маниер дори. Любезно. Минава време за "процесване", анулират покупката, след 3 дена - баммм!, нова покупка, на виагра, да кажем, за 100 долара... Ама аз съм жена, за какво ми е виагра... А, извинете мадам, ама тука пише, че самата вие сте си я поръчали... Хайде, още седмица, докато се оправиш... После, здрасти, купил съм си програма за фитнес с 12 DVD-та, за 75 долара...Онзи ден... А, не сте ли вие, ами как така, тук пише друго...И те точат като крава, защото имат възможността. Системата добре я осигурява.
Та това е американския модел, за който цял свят мечтае... Няма никаква святост на личната инфо и тия тук май са свикнали с това.... Много ни беше гадно първите месеци. Сега вече свикваш. И няма как да не стане и в България така. Нали сме подковани жаби до великите си събратя....