Вярно ли е, че...

- Днес следя парцаливите снежинки и не знам къде да се дяна. – каза господинът в бял костюм на кучето дремещо в краката му.

 –Твоята е лесна, само ядеш и спиш...чух, че твоите събратя се страхувалинай-вече от самотата. Вярно ли е?

 Кучето отвори мързеливо едното си око и пак го затвори.

 Мъжът внезапно стана от топлото си кресло, взе от масата каишката на немия си слушател и го завърза за черчевето на прозореца. После наметна палтото си и излезе навън.

 На вратата се обърна. Кучето бе започнало да се събужда, в погледа му имаше изненада.

 - Късно е вече приятел, късно е да си буден.

 Напусна топлата стая. В очите му кацна мокър сняг и го заслепи.

  На прозореца кучето плачеше...

 - Значи...вярно е...