Вярвай на сърцето си?

    Някога много отдавна срещнах един човек.Той ми каза: „Слушай сърцето си,то никога не лъже.Разумът пресмята,дебне,страхува се....Само сърцето казва истината.”И аз го послушах.Разтворих сърцето си,както никога.Изгоних всички разумни съвети.Не чувах виковете в главата си.Слушах сърцето.

    Труден е пътя на сърцето.Болезнен.Разочароващ.Всяка капка дъжд е рана.Всеки слънчев лъч те ослепява.Вървиш и му вярваш...и стигаш до никъде.Пътят на сърцето не е за всеки.Мислех, че съм готова да го извървя,мислех че когато обичаш истински всичко е възможно.Никоя преграда не би устояла на силата на любовта.Клишета,клишета,клишета.....

    Любовта е илюзия.Усещане което сами си създаваме и сами разрушаваме.А аз наистина вярвах,че я има...и само послушах сърцето си.Излъганото.

    Сега се опитвам да свикна с мислите си.С онова тънко гласче,което се съмнява дебне и се страхува. Но ме обича.С онази разсъдлива и предна любов,която не причинява болка.

     Глупаво сърце.Наивно....Не се предава и се бори.За какво?За разбитите илюзии,за самотата в която живее,за излъганите надежди.

     А колко по-лесно би било само да послушаме разума и да забравим за сърцето.