Въпроси без отговори

Любимият ми виц от детството:

Единственият смислен въпрос е "как" :) Ама и "колко" е важен...

Отговор на "Как?" е "Както Ви се харесва." :))

А относно "Колко?" - ами, колкото - толкова. Това е положението, за съжаление.

Ето пример на въпрсои без и въпроси със отговор:

Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога - "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли, а да му каже мрачно:

- Как си?

- А ти как си? - попита го Пух. Ийори люшна глава насам-натам:

- Не много как! 

Любим отговор е това! В детските книжки всъщност има много мъдри мисли, затова ги препрочитам по хиляди пъти, особено когато ми е нужен верен въпрос :)).

Без въпроси и отговори:

 + за поста,

++ за Мечо Пух, защото ми беше най-любимият герой от книжка

и

+++ за мъдростта на Ийори, щото не мога да го стигна по мъдрост:)))

Моето мнение е,че ако отговорите,които получаваме на нашите въпроси,не ни удовлетворяват,това е защото : а) задали сме неправилно въпроса; б) задали сме го на неподходящия субект; в) нямаме достатъчно информационен капацитет,за да оценим правилно отговора; г) липсва ни мисловен потенциал,поради което не сме в състояние да осмислим наученото; д) твърде пристрастни сме,което ни прави необективни и тенденциозни в заключенията; ж) комбинация от някои или от всички гореизброени възможности; з)понякога е наложително сами да намерим верния отговор без да се осланяме и доверяваме на чуждия субективизъм и предрасъдаци.Както е видно,предполагам,причината за отсъствието на задоволително обяснение на нашите питания е основно в нас самите.Ако не сме достатъчно подготвени,настоятелни,съобразителни, иновативни и т.н.,ние винаги ще живеем в информационна мъгла,дори и верните отговори да са навсякъде около нас.Отговорността да се информираме и да търсим найстойчиво и неуморно истината е единствено наша и нищо (освен слабоумие,естествено) не оправдава нашата леност в това отношение.     kordon

Ами да, на практика е така - всяко взаимодействие с околния свят се основава на причинно-следствени връзки в нас самите. Коя истина е удачно да търсим според вас? Обективната, субективната, относителната или абсолютната? Доста  лесен за контрол и манипулация ще бъде светът, ако нещата с въпросите и отговорите бяха толкова лесни.

Аз мисля, че независимо колко въпроса задаваме, ние никога не може да знаем всичко...И като се замисля нужно ли е да знаем това което не знам?...Дори самата аз малко се обърках с това,което написах..., но това което исках да кажа е, че чрез въпросът "защо" може да се постигне доста(независмо,че наистина понякога е един от най-безмислените въпроси).Наприемр Сократ-доколкото съм учила за него той е човек, който е ходил и е задавал един единствен въпрос на хората "Защо?"...Така всеки рано или късно е стигал сам до извода си.Разсъждавал е и е философствал..Може би и ние трябва да направим така: Да се замислим, да си зададем въпроса "защо" и да не разчитаме, че някой друг може да отговори по-добре на него освен самите нас...

Иначе в цялото това нещо, което си написала, Sluchaina, има доста вярни неща, над който човек може да се замисли ;) 

Мда, Сократ всъщност е задавал всякакви въпроси непрекъснато. Но целта на неговите въпроси не е познанието като такова - т.е. той не пита, за да получи конкретен отговор и причина, той пита, за да научи другия на самостоятелно разсъждение и на причинно- следствени връзки. Това, което аз имах в предвид относно въпроса "Защо" е следното : Никога няма само една причина, която да се изведе и да остане като единствен и конкретен отговор. Затова ако човек иска да бъде точен, отговорът трябва да е толкова обобщаващ и неконкретен, колкото и въпроса.

Пример : Питаш съответното японско екс-гадже Защо е зарязало приятелката ти. Получаваш тъпия отговор, че изведнъж то е установило различията в културите и е изпаднало в културен шок, тъй да се каже. Ако беше задала въпроса "какво те кара да се чувстваш зле в отношенията ви", вероятно щеше да получиш почти същия отговор с леки вариации в полза на неговата емоция.  И щеше да научиш повече - напр., че той се е чувствал неразбран, неспокоен, не на място (или както там се е чувствал по японски)...което би било по- ценна информация. :)))