Това е все едно всяко дете да си носи тебешир в джоба, та да го изпита учителката. За съжаление това е реалността в българското училище. Или тебешири и черни дъски няма да има, или ще купят нови бели дъски но няма пари за консумативите към тях. Аз лично си предпочитам все още черната дъска точно по тази причина. При нас тези консумативи се закупуват от училището, но пак са недостатъчни, така че учителите си ги добавяме за наша сметка.  Но  е немислимо всяко дете да си носи. По добре би било да се поиска от децата да  съберат малко пари, за закупуването ако е толкова окаяно финансовото положение на училището.

Благодаря ви за отговора, Dochka Kyuchukova  . Аз наистина не бих имала против да купя тези маркери щом е толкова лошо положението, но мисля, че този въпрос трябваше да се постави на родителската среща през септември, да се обсъди с родителите и с класната как ще е най- добре и най- приемливо. На родителската изобщо не се спомена такъв проблем. До сега маркерите си ги купуваше училището. Почувствах се тъпо, та затова реших да попитам.

Случайна, оставам с впечатление, че не си особено доволна от учителите на сина си? Не знам, как бих постъпила в твоята ситуация, като имаш предвид, че не мога да премълчавам несъгласието си. Не е ли по- добре да преместиш сина си или ако той не иска да пращаш баща му на родителски срещи? Аз лично съм доволна от учителите на децата си, но ако попадна в обратната ситуация, предполагам, че ще направя много лоша услуга на децата с нетърпимостта си.....

Коприва, тази година имаме нови преподаватели по всичко. Наистина с учителката от 1 до 4 клас имахме непреодолими различия след като аз престанах да съм председател на родителския актив и започнах работа на пълен работен ден. Понеже тя не желаеше да приеме факта, че едно дете може спокойно да си учи уроците само и да не изостава ако майка му е на работа. Та затова 3 и 4-ти клас пращах баща му на родителските срещи, а тя демонстративно отказваше да говори с него и да го осведомява - просто беше решила, че той е някакъв странен дългокос индивид, който не може да комуникира или нещо подобно, но не разговаряше с него. Тази година за първи път имаме някакво противоречие. На мен не ми се ще да влизам в никакви противоречия, та затова ще купя маркерите, но мисля да се скарам за отсъствията.

За жалост в нашия квартал има две училища - едното е гимназия и в двора вечер се продава дрога, което е всеизвестен факт. Другото е нашето. Пък и както бях споменала, не искам да го местя, искам да се научи да се справя, а не да бяга. :))

 Щом бащата е "дългокос индивид"-друго, което може да помогне е разговор с учителя, какво го е накарало да поиска от децата маркери. Разговор на 4 очи- не на родителска среща...,където често се разиграва сцената- съдии и посъдими:))) Аз съм много недисциплинирана, когато ми говорят за дисциплина. Избухвам в смях точно когато обясняват, как децата се смеят в час:) Не мога да се въздържа, като ми обясняват, как детето ми било весело, е на кой да прилича- на гората ли? Като поговорих с класната насаме, разбрах и нейната позиция и се опитах да бъда по- строга:)

Косата не пречи да говориш с родителя ако имаш нещо за казване, мисля аз :)) Той и Лорда е "дългокос индивид", но с него може много смислено да се говори.

Коприва, нали за това питам учителите - ако има такава практика и в другите училища, няма какво да се говори, купуваме маркерите и приключваме въпроса. Но ако това е някакво решение на учителката - ще трябва да се поговори. Класната нищо не знае по въпроса, на родителската не се е споменало такова нещо... Пък и другите учители не са поискали децата да имат маркери. Изобщо, странна работа.

  Пошегувах се за косата, затова и дадох пример със себе си.....Какво значение има, как се харесваш и какъв ти е стилът- повечето от приятелите ни са дългокоси, е някои са вече с дълги прошарени коси и смятам, че страшно им отива:))) А, това, че пак въвеждат униформи и забраняват на децата къси поли и различни прически маааалко ме ядосва- сега им е времето на тийнеджърките да изпробват и да намерят собствен стил. Кога да сложат къси поли, ако не на 15г.- на 50г. вече ще им разрешат, но дали всички ще могат да си позволят???:))

ком.pdf

Упорито ми отказва имидж мениджъра, та конвертирах нещото в pdf - защото си нямам работа и защото наистина исках Коприва да успее да види моя страшен мъж с развени коси... :))

Хахаха, Случайна! При мен удари на камък! Началната учителка на сина ти, може и да се стресне, но мен с мъж с дълга коса не можеш да уплашиш, аз се стряскам и не харесвам прилежните, костюмираните, успелите (тип- замазан, зализан политик) :))))

Случайна, в една от езиковите гимназии, където учи сина ми в Правилника за вътрешния ред е записано, че ученикът е длъжен да си носи маркер за изпитване. Това за мен е меко казано тъпо. Още повече, че събираха и пари за консумативи. Чрез родителското настоятелство. Честно казано дори не знам дали детето има маркер. Но само да посмеят да му пишат ниска оценка заради това. После ще искам да пишат отлична оценка на маркера, като се появи. Кофти история. Тъжна и ... българска Такава е обаче ситуацията. Аз не я харесвам. Но и не направих нищо. Подписах се под Правилника.

Аха, значи някъде има - другаде няма. Ами благодаря, Чопар (ако нямате нищо против, аз ще продължа да ви наричам така). В правилника изобщо не пише такова нещо, знам под какво се подписвам :)). Ок, ще купя маркери "за изпитване", но ако наистина още веднъж изгони дете за това, че няма маркер, ще трябва да ставам лоша :(.

А, и още един въпрос - помагалата нали са пожелателни, а не задължителни? Днес имаме четирима изгонени от час по информатика защото нямали помагала. Вече се чудя какво ми се случва.

Shopar,  слагам плюс на последния ти коментар.

Случайна - затрудняваш ме. Възпитана съм в безапелационно уважение към учителите...Но все пак имам мнение по въпроса и то е - думите "длъжен" и "забранява се" трябва да се използват много внимателно в училище.

Винаги, когато нещо е забранено, то 1.трябва да важи за всички (без изключения за детето на директора или на шампиона по кану-каяк), и 2. - тази забрана да е валидна винаги.
Ако започнат да се допускат изключения (о, колко добре знам, че ще се допуснат!) - от забраната няма смисъл.
Ако тя не се спазва винаги и безусловно - от забраната няма смисъл.

 Всеки съвестен родител знае колко ЕНЕРГИЯ е нужна да бъдеш последователен и да спазваш ограниченията, които сам си наложил.
Безумие е да забраниш на детето си да пуши и пие, а ти да го правиш, нали? Значи - децата трябва да бъдат предупредени за наистина важните неща.

Но за мен лично е безумие да искаш от едно дете да носи маркер и да го санкционираш за липсата му.
Ако нещо разбирам от деца, ето ви го сценарият - те ще почнат веднага нарочно да не носят маркери - за да губят от времето за работа в час, или просто за да идат да пушат навън с готово оправдание пред родителите си "Тя ме изгони, щото нямах средство за писане".

Моето предложение: преди 10 години аз самата бих събрала парите (и съм го правила, уви), просейки от местни бизнесмени.
Днес - бих обяснила ситуацията на родителите и бих помолила да ми разрешат да ида с децата на някоя улица с лъскави бутици и да почнем да пеем/рецитираме, докато съберем от жалостиви минувачи достатъчно пари за флумастри. След което аз купувам флумастрите и си ги нося в чантата. Аз отговарям за тях и се грижа децата да имат с какво да пишат. И след всеки час си ги прибирам обратно.

Мислиш ли, че това ще има някакъв възпитателен ефект? За обществото, за децата и за родителите?

В училището, в което работех, беше забранено да се гони дете от час.

Ела, ние сме общо взето изпълнителни родители и винаги сме си плащали и купували каквото се изисква. В началото на годината спонсорирахме училището със задължителните 30 ( ако не се лъжа) лева, купихме помагала, купихме коркова дъска за закачане на бележки, изобщо оказваме съдействие. Та ако съответната учителка беше казала на родителската среща нещо за маркери - щяхме и него да го измислим. Но тя просто е изгонила децата в петък с довода, че нямат маркери. Всъщност, имам подозрение, че може да им го е казала, но те са забравили да кажат на нас - нормално, те са на 11години. Защо трябва да се процедира така?

Мисля, че маркерите не са чак толкова скъпи, та да се налага да се пее по улицата. От 27 деца като се съберат по 2лв -май ще стигнат за маркери. И 20 деца да дадат по 2 лв. пак ще стигнат. Все повече ме хваща яд!

Случайна, и аз имам въпрос към теб. Поговорихте ли с учителката за да изясните ситуацията или точно този момент е пропуснат? На 11 години дечицата умело улавят нагласата на своите родители и рисуват пред тях картини, които са очаквани от мама и тате а твоето предубеждение се чувства отдалеч. Сигурно се забелязва от километър и моето отношение към предубедените и наполовина информирани родители, които са най-често и най-злобните и яростни критици.

Здравейте, Nelly Stancheva, благодаря ви за отговора. Днес  - преди час и половина - разговарях с учителката и с класната. Не знам кои са "предубедените и наполовина информирани родители", но обикновено лично аз се старая да съм от много добре информираните родител, затова държа да имам контакт с учителите. Освен ако учителите тенденциозно не вземат да ми доказват как само и единствено те са прави. Оказа се, че учителката наистина е уведомила, че има нужда от маркери и е изискала от децата всяко да си носи по два маркера ( с топче - каквото и да значи това). Направила е това в понеделник. След като половината деца са забравили, а другата половина въобще са го игнорирали, тя се ядосала и в петък решила да вземе рестриктивни мерки, защото нямало с какво да пише, а купените от училището маркери вече били изхабени (защото не били с топче). Та така - няма драма, купих маркери. Помолих класната такива неща да се пишат някъде или да се уведомяват родителите, преди да се прибягва до рестрикции - имат ми телефоните, като е толкова зор, могат да звъннат по всяко време и ще им купя два маркера. Понеже с нея се разбирам много добре от 10 години, тя ме увери, че написаните отсъствия ще се оправят и няма да има повече гонене за маркери.

Относно помагалото по информатика : половината на 27 деца в никой случай не е 4. Мога на практика да ви покажа как се работи в тоя случай, уверявам ви. Две от изгонените деца са с един родител и изобщо не изключвам варианта родителят да е нямал възможност да отдели 12 лева за учебното пособие. Освен това, имам собствени наблюдения върху компютърната грамотност на децата - те се справят с програмата Paint и с интернет доста по-бързо от учителките си. В резултат половината клас е помолен да си донесе от вкъщи игри, за да не скучае. Това е добър вариант, мисля. Но пък помагалото става излишно.

Здравейте, DesiMil, благодаря ви за отговора. На нас също ни прочетоха правилника, правата и задълженията, разясниха ни новите наказания, подписахме се. В правилника няма никакви маркери, уточних това и сутринта с класната, но щом учителката има такова изискване, ще се съобразим. Ние си имаме родител касиер, винаги има пари в касата и те могат да се употребят с наше съгласие за каквото е необходимо. Въпросът беше да не ни поставят в тъпа ситуация - децата изгонени, а ние нямаме никаква идея за какви маркери става въпрос. 

Съгласна съм, че комуникацията между родител и учител се подценява и от двете страни. Много от родителите са настроени негативно към всичко, а много от учителите изобщо не търпят комуникация с родители, съвет или опити за помощ. Вината е и на двете страни, според мен. Но важното е да се намери някакъв компромис, който да е в полза на децата.

Написах темата без определена категоризация, защото учителите, чието мнение бих искала да чуя не се ограничават само с професионалната си общност. Но явно не намират смисъл да ми помагат :)) И с няколкото отговора, които получих, успях да разбера, че ситуацията не е изяснена отникъде - т.е. някъде децата носят маркери, а на други места училището ги купува. Т.е. дори да е приумица, вероятно е смислена и можем да похарчим малко пари за да облекчим ситуацията. Само няма да допусна да гони децата от час за глупости, които лесно могат да се решат.

Според мен дебата, които водите е прекалено важен и значим и то не по конкретния повод - маркерите, а по принцип.Крайно време е всички, които имаме отговорност към деца да сме достатъчно  ангажирани и без  право на грешки.Комуникацията се губи в звеното родител- училищни деятели, защото малко са хората, които знаят какви са им  правата и задълженията.ВАЖЕН МОМЕНТ!!!

 

Нямаше да има нужда от това, ако  мениджърът,на училището е предвидил какви средства се отпущат за консумативи, колко не достигат и да се обърне лично той, в подкрепа на класни и учители, за помощ и подкрепа.Родителите са готови, в повечето случай, да откликнат на подобни, ясно обосновани искания.

И когато се срещнем с един такъв частен казус, а именно  безумното искане на съответната учителка, да се знае как да се реагира.Часът е на учителя, но има законови рамки, от които не може да се избяга.Какво значи изгонен ученик  от час , пък дори и новият правилник да го разрешава?!?!?!?Кой носи отговорност за това дете през съответното време?

Много са неуредиците , от които основно децата ни страдат и често ние възрастните изглеждаме нелепо в техните  очите  , защото не  сме адекватни на ситуцията, както в случая.

Здравейте, dorodtea, благодаря ви за отговора. Права сте - много добре би било въпросът да се изясни по принцип, но комуникацията е толкова затормозена, че се оказва проблем сама по себе си. Мисля, че новия правилник на нашето училище позволява "временно отстраняване от час, като ученикът се ангажира в това време с друга общественополезна дейност". Класната споменаваше нещо за уборка на двора и подреждане на несъществуващата библиотека. Лошото е, че наистина ние като възрастни изглеждаме нелепо в очите на децата, защото никой не е много наясно какъв е проблема или как да се реши.

Аз мога да ви кажа как се процедира в другите страни - изгонен ученик от час - вика се родителя да си прибере детето. Веднага. Ама родителят бил на работа. Училището не го интересува. Тоий е длъжен да дойде и точка. Разбира се изгонване в крайни тежки случаи на грубо, арогантно поведение. Или изчаква в кабинета на директора. Тук в побългарен вариант - ние от министерството си измиваме ръцете, оправяйте се сами, регламентирайте се сами.

 Прав си ! Докато учеха децата в училище на Майорка, големият ми син си ударил главата сутринта и извикали "Бърза помощ", след като детето се свестило и му били направени необходимите изследвания, го задържаха в училище, докато не се свържат с мен, а се свързаха около 17ч., тъй като бях на работа.
 Ако детето се е провинило, никога не го гонеха, а му налагаха наказание, да не посещава за седмица училище, като задължително родител трябваше да се яви в училището!

 

Да, наказанието - да отсъства за определен период от време от училище е доста разпространено в чужбина. Тук би се възприело като бонус от децата. Те се чудят как да си купят фалшиви бележки. Всъщност не се чудят. Купуват си ги за по два лева.

 И моите деца в България бягат от час, а на Майорка нямаха търпение да отидат на училище. Съвсем различна е образователната система- там се набляга на практически занимания- нямаха нито толкова теория, нито толкова домашни като в родното училище.

Уау! Това е ужасно, Коприва! Добре, че не се е случило нещо по- сериозно. Миналата година на Захари много често му течеше кръв от носа и в часа се случило, защото се притеснил. Госпожата ни не сметна за необходимо да ни уведомява - мен, защото не говоря с нея, а баща му - явно защото е дългокос...  Добре, че бабата на едно от децата винаги отива в голямото междучасие да си види внучката как е, и ме осведоми, жената, че детето лежи вече половин час на два чина и вече смятат да викнат сестрата... В нашето училище има една странна система - всичко да си остава вътре в класа, да не разбере никой друг, че има някакъв проблем. Независимо дали става въпрос за дисциплина, или за  здраве на дете, или за нещо друго.

Относно гоненето - ами ако детето пречи на останалите, нормално е да го изпратят примерно в кабинета на директорката и да повикат родителя. Но да се изгони защото няма помагало или маркер - ами не го приемам. Не знам дали тая учителка разбра, че децата са били много щастливи, че са изгонени и са щуряли в двора. Те изобщо не са го приели като наказателна мярка, защото не смятат, че са виновни.

 

О, да, всичко "да си остава вътре в класа". Най- странната българска практика и криворазбрана солидарност между класен и ученици и как , извинете , родителите да узнаят какво става, като се има предвид, че децата са едни у дома, а други сред връстници (от собствен опит). На една от родителските срещи класната обяви, че много от учениците пушат, на въпроса, кои- тя отговори, че никога не би ни казала. Аз нали съм  оптимистка попитах : "Пушат, но нали не се дрогират?" А тя: "Е, има и такива!"  И отказа да сподели, дори и насаме кои, защото имала още 5 години с този клас и не искала проблеми. Тя не искала проблеми за себе си, а какво става с проблемите на децата и как да ги решим без дори и да подозираме за тях?

Коприва, значи не е изключение тази смешна практика "да си остава вътре". Изненадах се, мислех, че пак сме някакво изключение, а останалите учители си работят нормално с родители, директори и колеги. А не можете ли да обясните на тази учителка, че нанасянето на съзнателни вреди е престъпление? Или, че ако става въпрос за дрога, колкото по- бързо се вземат мерки, толкова по- голям е шансът детето въобще да не се пристрасти? Ами аз, да ти кажа, бих се допитала до директорката какво следва да се направи в тоя случай. Имам много добри впечатления от нашата директорка, жената е много разбрана, макар, че е малко по- строга, защото дойде от гимназия и още не може да свикне, че това са по- малки деца с по- малки проблеми.

 Нещо системата е сбъркана,Случайна! Учителите се оплакват, че са подложени на постоянни проверки и стрес и водят "Битка" за всеки ученик. Ако нямат нужната бройка следват мерки за оптимизиране на състава, от там и завишените оценки- двойкаджии преминават с лекота и завършват без да говорят правилно, а писането изобщо не коментирам. Това сигурно стимулира и практиката  тайната " да си остава вътре". Но си мисля, че професионалните общности са наясно и може би дискутират и ще предизвикат положителна промяна, а до тогава аз ще внимавам за моите деца и ще се доверявам само на изпитаните си "ясновидски" способности и ще вярвам на децата си :)