Въпреки всичко...

Нощта е студена въпреки че лятото наближава. Стоя на прозореца с поредната цигара в ръка изгубил поглед някъде в мрака, изгубил се някъде в мислите ми... Още помня света от очите на малко дете, но постепенно тези мисли са замъглени от това което зная сега. Градът спи а мен ме мъчат мисли и въпроси. Струва ли си всичко... какъв е смисълът да обичаме. При тези мисли ме сполетява споменът за една отминала любов. Изгубих 2 години от живота си в блянове и напразни надежди, че може и да се получи нещо. Дарих любовта си на човек на които не му пукаше за мен. Ще си кажете че съм поредния човек, които ви занимава с лапешки глупости, но не е така. Две години "живях" заедно със тъгата. През тези години на депресия и отчаяние... тя- тъгата бе моя спътница. Но сега като се замисля не съм изгубил тези две години напразно. Въпреки всичко искам да благодаря на живота, че през тези години страдах. че душевната ми болка бе толкова голяма, че изпитвах физическа болка от нея. Искам да благодаря на живота, защото през тези години научих много от нещастната си любов... И въпреки всичко което преживях дори за момент не съм спирал да вярвам в любовта. Сляпо вярвах в нея, въпреки че тя не ми даваше покой. Не самата любов ни крепи... нито омразата, нито щастието, нито надеждата, а вярата... ако изгубим вярата си в каквото и да било губим себе си. Въпреки всичко благодаря на живота, че не ме остави да изгубя вярата си.

Коментари

lorddesword преди 17 години и 10 месеца

Факт, човек изгубил вярата си (да не се бърка с религия!) е просто една празна обвивка, която чака да дойде сетния й част.

П.С. Винаги съм се чудил, ника ти комбинация от Azazel и Zeal ли е?

amirlin преди 17 години и 10 месеца

Напоследък,все по-често се убеждавам,че случайностите не съществуват.Всеки от нас,рано или късно изяжда торбичката си със сол,но от това ожаднява,допива му се вода и продължава напред.....с един товар по-малко или с една обеца в повече. :)Всяко едно изпитание е като заключена врата,зад която дреме съкровище-награда от живота,за успелия да намери правилния ключ. :)

Azazeal преди 17 години и 10 месеца

ами всъщност ника ми трябваше да е Azazeal, което е името на предводителя на падналите ангели. Среща се с Азазел,Азазеал,Азаззел и много др. имена..

queen_blunder преди 17 години и 10 месеца

Плюсче за публикацията!

Вярата и надеждата трябва да ги има, докато сме живи. Болката от разочарованието върви с тях като неизменен спътник, но тя всъщност ни напомня, че живеем, че сме част от този свят и все още сме способни да чувстваме.

ZlatinaPetkova преди 17 години и 10 месеца

Много познато ми звучи. Някой беше казал, че нещастието е велик учител, но уроците му са болезнени. Енергията и времето, отделени в битката за тази нещастна любов, са ти дали нещо. Трябвало е да минеш през това, да го изстрадаш до край, да се убедиш, че не е за теб и едва тогава да продължиш.

Azazeal преди 17 години и 10 месеца

Zlatina Petkova , абсолютно съм съгласен с теб, че за да опиташ от сладкото първо трябва да вкусиш от горчилката.

amirlin преди 17 години и 10 месеца

Не мисля,че за да оцениш щаситето си Azazeal,първо трябва да преживееш нещо болезнено.Напротив.Болката те кара да се криеш в черупката си,страхуваш се от нея и не ти се иска да я изпиташ отново.Защо смяташ,че душата няма инстинкт за самосъхранение?И че само с цената на преглътната горчилка можеш да бъше щастлив?Ако те разбирам правилно,когато опариш пръста си на огъня,това ще бъде добър урок за теб,ти ще оцениш силата на пламъка и ще посегнеш отново,защото болката ти е позната?Или може би преживяната нещастна любов ще ти гарантира следваща,която ще бъде щастлива,защото вече ще имаш натрупан опит с болките?