Вълнения

Сърцето ми биесилно. Чувствам го, имам чувството, че ще изскочи от гърдите ми и ще се пръсне.Днес е празник, а аз съм горда, че съм българка. И не само заради празника етази гордост, не само заради него така тупти сърцето ми. Гледайки филма занестинарите, изведнъж се зароди разказ в главата ми. Това ме развълнува, а сегаме е страх да седна и да го напиша. Едновременно страх и яд. Страх, защото щенавляза в една свещена материя , коятоми е непозната, която ще се опитвам да докосна само с интуиция, а яд, защото мисе пише разказ, а не проклетия комантер, на който ще ме изпитват в понеделник. Такаме обзе мисълта за този разказ, така ясно виждам вече и действията, и героите,че сега ще се измъчвам, че не мога да седна да го напиша. А ако го напиша и нее това, което съм очаквала? Ако не носи силата, която влагам в него, докато гообмислям? Ако всъщност не пиша толкова добре както казват приятелите ми, а съмси едно съвсем обикновено момиче само с желание да пише, но без талант? …