avatar

Вълкът

                                                                                                         приказка
Вълкът беше толкова самотен. Беше му омръзнало щом някой отвореше неговата приказка, да яде стари баби. Вярно, че след това замезваше с крехко червеношапчесто.
Но за всичко беше виновен пра-пра- прадядо му. Когато бил малко вълче, в една студена есенна вечер заслушан как най-старият вълк разказвал, че по света има вълци които си хапват сладко-сладко я свинско, я ярешко.Пра-пра-прадядо му заспивал преди  той да завърши приказките си.Така и не разбрал, че не всичко, което започва добре, не винаги завършва така.
Но да се върнем на нашият герой. На  него понякога му се искало да седнат всички герои около масата, вместо да се изяждат, стрелят и колят. Веднъж вместо да изяде бабата, завърза разговор с нея. Нервите му издържаха дотогава докато тя не почна да се тревожи за Ферхунде, Мухарем и Али Реза.
Не разбра кога и как я глътна заедно с телевизора.
За капак бяха го изгонили и от глутницата. Бил развалял имиджа й. Наистина от хапване на толкова протеини беше заприличал на човечето на Мишлен.
На всичкото отгоре от честото порене и пълнене с камъни на корема му беше развил и херния.
А и хората не обичаха да ги взимат за мезе.
Както си скиташе немил и неразбран из гората срещна  случайно Пинокио. Вълкът му разказа накратко за болката си. Пинокио го успокои, каза му да не се тревожи защото светът и приказките вече не са такива каквито бяха:
Ето малката русалка вместо да се превърне в морска пяна станала момиче на повикване във Венеция. Трите прасенца основали строителна фирма, а Мечо Пух живеел в парк за мечки с наднормено тегло и виждал делви с мед само в съня си. Прасчо  участвал в ТВ-предаване, където задачата му била да квичи за да буди заспалите зрители.
Като му каза всичко това Пинокио продължи да маркира някои от дърветата защото  вече беше в дърварския бизнес.