Възприятие и наблюдателност при учениците от началната училищна възраст

В напредналите държави психологията заема важно място при организиране на учебния процес. Учебните програми изключват възможността за системно надвишаване праговете на информационна поносимост, което би довело до нежелания „рефлекс”- стопиране психическото развитие на ученика, забавянето му спрямо физическото развитие. При учениците от 7 до 10 години този праг е нисък, и при преминаване границата на нормалното за деня или седмицата натоварване, неосъзнато ученикът започва да се съпротивлява - било с хиперемоционални прояви, симулирано или реално неразположение, апатия. Умората при малките ученици идва бързо: заради неукрепнали и неразвити умения за слухово - зрително възприемане; заради влагане не повече енергия в усвояването на обем информация, отколкото предполагаме. Възпитаването на умение да се наблюдава води до разширяване обема на зрителното възприятие, от чиито параметри зависят и всички други видове възприемане, вторичното внимание и запаметяването. Т.е., когато ученикът е изградил умения за целенасочено наблюдение, той придобива навика да „пресява” и игнорира ненужното за момента, обвързва причината със следствието.
За учениците от 1-4 клас е характерно предметно - образното мислене и памет. Знанията се обвързват с адекватните им изображения или натрупани представи, уменията за анализ и обобщено интерпретиране са слабо развити. Няма го и учебният предмет, който да формира самостоятелно такива умения. Всяка учебна дисциплина борави със свое съдържание, цели, приоритети, терминология, трудно приложими към всички останали области на знанието и бита. Но между автономните на пръв поглед предметни знания, може да се изгради стабилна връзка, позволяваща обединяване на изучаваните понятия и термини в единен „речник” за ежедневна употреба. Триъгълникът от урока по математика ще намери място в речника на ученика/ при устни описания на сгради, например/, ако наблюдателността му е развита до степен да може да сравнява и уподобява. Тренираното умение за наблюдение води до по-трайно усвояване на възприетото, и неговото творческо репродуциране в по-точен, пълен и ясен изказ. 
В началната училищна възраст визуалното възприятие е основен път за придобиване на информация. Зрителният рецептор е в постоянен работен „режим”, но 7-8 годишно дете не може да възприеме и диференцира успешно повече от 20 нови изображения с учебна цел, за един учебен ден. Ако ученик, без изградени навици за наблюдение, бъде поставен в богата на изображения среда, той ще се обърка. На подсъзнателно ниво протичат същите процеси, както при деца с интелектуални затруднения - паника от невъзможността да се възприемат и подредят в система всички зрителни дразнители. Способността да се запомня учебен материал, никога не е сигурен знак, че ученикът е с добри за възрастта си психически и интелектуални показатели. Детето може да възпроизведе цял урок до запетаята, и в същото време да се затрудни при отговор на елементарна гатанка. В този смисъл, възприятието и наблюдателността предопределят общото интелектуално развитие на ученика през всички етапи на обучението, и по всички учебни предмети. От степента на развитие на възприятието, от умението да се наблюдава, зависи оцеляването и самозащитата на детето в конфликтни ситуации. Противно на общоприетото твърдение, че компютърът и телевизията са направили подрастващите по-умни и можещи, е грешен и опасен. Информираност не е равнозначно на интелигентност, не спестява на подрастващите стъпала от умствено съзряване и развитие, не може да компенсира недостига на определени умения. Нещо повече. Злоупотребата с компютърни игри и интернет -сърфиране притъпява сетивата на ученика, прави го уязвим и беззащитен. 
Заради зачестилите злоупотреби с деца в интернет и в реалния живот, още в детската градина следва да се провеждат занимания, чиято цел е самозащита на детето. Традиционните препоръки да не се приемат подаръци от непознати, да не се качват в чужди автомобили, трябва да бъдат придружени с формиране на навици за запомняне цвят на дрехи, черти на лицето, вид на сгради и т.н. 
Какво налага да се обърне по-голямо внимание на този въпрос? Родители, учители, правоохранителни органи често се сблъскват с невъзможността да стигнат до подбудителя или извършителя на престъпление, свързано с деца. В повечето случаи показанията на децата се разминават, което прави разрешаването на конфликта, откриването на търсеното лице, трудно или невъзможно. 
За обекта на насилие е разбираемо да не запомни всичко, свързано с нападателите му. Проблем възниква, когато и свидетелите не могат да дадат идентични показания, а при малките ученици това е правило. Децата виждат детайли, на които възрастните доста често не обръщат внимание, но им липсва умението да обобщават, да възприемат „картина”, в цялост, да правят логическа връзка между предшестващо, настоящо и следващо действие. /Те ще забележат окапалите есенни листа по земята, но ако липсва насочващ въпрос: „Откъде се появиха тези листа?”, може и да не се сетят да погледнат към дървото /.
Самозащитата на детето, особено когато живее в рискова среда, изисква формирани умения за концентрация върху същественото в обстановка и действия, умения за проследяване на събития в развитие. Под „рискова среда” следва да се разбира съжителство в близост на различни етноси, с различна вяра и културни традиции, което често води до възпламеняване на противоречия, дрязги, физическа саморазправа. 
В училищни условия към рисковите фактори се отнасят и набезите на наркодилъри, крадци и педофили, които често се сприятеляват именно с по-малки ученици, защото са лесни за манипулиране. Държавата не може да намери механизъм, с който да гарантира безопасността на малките, което налага семейство и училище да си подадат ръка, и заедно да формират знания и умения за самозащита. В речника на детето трябва да намерят място думите: светла, тъмна, прошарена коса; плешиво теме, цвят на очи, едро тяло, слабо тяло; вид облекло, цвят на дрехите, говор, ръст и т.н. Малките ученици не могат да определят височина в сантиметри, тегло в килограми, но при застъпване на прийом за сравнение: „по-висок от...по-пълен от...”/, показанията им при произшествие, или престъпление, ще бъдат по-надеждни.Как проверим нивото на наблюдателност и възприятие при 
малките ученици?Ако ученикът системно не съумява да свърже илюстрацията в урока с текста, може да се каже, че липсва умение за целенасочено наблюдение и възприемане.
Друг знак, че учениците нямат изградени стереотипи за полезно наблюдение, е начинът, по който разглеждат страници с илюстрации. Логическата последователност изисква съсредоточаване върху картинките под заглавието, като постепенно се върви към края на страницата или разтвора. Голяма част от учениците следват обратния ред- разглеждат отдолу - нагоре, от края към началото, или хаотично. Трудно откриват посочената от учителя илюстрация. Установено е, че при значителна част от деца с такъв проблем, знанията са от типа „миш-маш”. Липсва „око” и „ухо” за други зрителни и слухови дразнители, освен тези, които са привлекли първичното им внимание. Такива ученици може да са успешни в точните науките, и да възпроизвеждат отлично знания, които се усвояват с алгоритъм, но по предмети, изискващи творческо мислене и въображение, показват незадоволителни резултати.
При разглеждане на картина, илюстрация, или друг нагледен материал, повечето деца се вторачват върху отделен предмет, не могат да възприемат изображенията в цялост. За учителя това е сигнална лампичка, че при преразказ на текст, ученикът може и да не стигне до края на приказката, заради подробното описание на любимия си момент от нея. Т.е., отново е налице доказателство за ограничено и нетренирано възприятие.
Проблемът става още по-притеснителен, когато детето не може да намери подходящите думи, за да преразкаже точно и разбираемо чуто, прочетено или наблюдавано: разказва непоследователно, служи си с малък набор от думи, които твърде често, заради своята широка приложимост, подвеждат, дават съвсем различен нюанс на казаното или написаното. Доброто за съответната възраст ниво на наблюдателност, респективно и на възприятието, влияе осезаемо върху богатството на речниковия запас. Съзнателното наблюдаване и възприемане улеснява детето в по – цялостното възприемане на реални обекти: дървото престава да бъде само дърво, а конкретен вид - ябълка, круша, бреза; есенният листопад, от изолирано явление, се превръща в осъзнаване за сезонните промени, характеризиращи се с точно определени признаци. 
Когато детето се научи да наблюдава целенасочено, по-лесно се справя със задачите в училище, изработва си алгоритми за запомняне на новото, съпоставяйки го с вече натрупани зрителни, слухови и вкусови представи, научава се да изразява по-добре собствените си чувства и отношение към събития и явления.