Втори,трети живот,книга на лицата?(от англ.)

В тази публикация виждам много мои мисли, просто са в по-разбъркан ред. Като малка много често се питах коя съм аз, защо съществувам, сякаш се чувствах странно в тялото си. Сега май повече се разбираме. Или просто главата не ме слуша.

 По принцип съм напълно съгласна за модерните технологии - че ни завладяват и отчуждават. Имам усещането, че са като машините в матрицата - промиват ни мозъка, срещу нас са. Вероятно затова непрекъснато имам непреодолими спорове с компютъра си.

 Знам, че няма никаква връзка, но Мюсе ми напомня за един симптом в кардиологията. 

 Най-много обаче ми харесаха думите ти за принцесите - искрено се смях. И си спомних как веднъж на улицата някакви хора рекламираха лятна дискотека: "Вход за всички принцеси - безплатен." и една приятелка коментираше: "Аз ако съм принцеса дали ще си правя труда да идвам в дискотеката ви?" :)

 

 

Технологиите не са ли само за бърза връзка или успешно свършване на професионалната работа? Поне аз я използвам така- а г-н Денев питаше кога за последен път сме водили смислен разговор? Мисля, че това зависи от човека-всеки ден съм близо до приятелките си, децата, доколкото е възможно и  покрай съпруга си- и бих ги заменила само ако съм далече от тях.

Веднага ще ти кажа кога - онзи ден (в сряда) се видях с един човек от блога, пихме по бира, приказвахме си, разхождахме се из Борисовата градина и седяхме на старо, странно и сякаш нарочно превито дърво.

Няма парадокс. Програми се измислят, развиват се теории и се разработват "социални мрежи" - точно защото хората осъзнават отчуждението. Помисли - ние с теб на практика сме се виждали веднъж, а колко сме споделили за последните две-три години? Какво бихме си казали на следващото виждане? По- лесно ли се контактува в писмен вид? Хората променят начина си на мислене, обществото като цяло променя начина си на контактуване... Ето затова не виждам смисъл в писането на стихове, но пък не мога да не го правя...

П.с. За забелязване е, че мъж ми ми подари малка стихосбирка на Христо Фотев. Когато се опитах да я чета вечерта в трамвая, едно момиче ми отстъпи място! Друг път никога не ми се е случвало, сякаш гледат да ме заличат и смачкат заедно с книгата. Бих се радвала, ако жеста е заради Христо Фотев, а не защото съм изглеждала ужасно уморена :)))

Сори, Sluchaina ,поне за мен социалните мрежи засилват отчуждението, а не го премахват,да не говоря за това,че всяка социална мрежа е направена да се печелят пари,това се знае,още от времето на Алеко и Бр.Нушич(за парите става въпрос)
Много по лесно е да напишеш съобщение или да се обадиш по телефон,отколкото да сменяш превозни средства и да губиш от тъй скъпото време
  Просто стигаме до поантата на оня виц-Ти му правиш добро,пък то те оправя изотзад ;-)

 Диана,забравих да спомена,че се радвам,че ме опровергаваш,но за съжаление,изключенията не опровергават правилата

Deneb, ами вчера. :))
Разбира се, преди това се уговорихме по телефона от вторник. :)
Но пък искрено се забавлявахме да си дрънкаме несериозни неща, а също и по-сериозни.

Макар че, аз също подкрепям Случайна. Съгласна съм че контактът очи в очи е много по-приятен, но понякога е трудничко осъществяването му. Трябва ли да се откажа от дистанционното общуване? Да, не е същото, все едно да ближеш захар през стъкло, както казвахме в училище, ... Но пък е по-добре от нищо.

Анатоли, всичко на тоя свят е направено с цел печелене на пари - от както финикийците са ги измислили, те са цел за всички общества. От друга страна, не виждам нищо лошо в това. В края на краищата, посредством социалните мрежи аз общувам с хора, с които физически не мога да се видя - за мен е важен контакта, а не кой печели. Защото аз съм си спечелила моето :))). За мен е въпрос на лично усещане - ако се загуби границата, ако се отдава твърде много внимание, ако човекът отсреща лъже, ако ти самият не си искрен... Всичко това е въпрос на личен морал и собствено възприятие. И друг път съм казвала - то е също както разходка по оживена улица : срещаш хиляди хора, някой са луди, други са агресивни, трети са тихи и незабележими. А има и много свестни, с които можеш да си изпиеш кафето и да побъбриш и на живо - въпрос на твой избор  е какво ще направиш и къде точно ще се поставиш . :)))

Технологиите. В качестовото си на мързеливец винаги съм се стремял да ги ползвам по най-парктичния начин доколкото ми е стигал акъла.

Имам делови отношения и с хора от Bglog.net и с хора от Facebook и това е най-малкото. Огромна част от бизнеса ми е интернет ориентиран. Без това няма как да мине. Но ми прави впечатление и друго: През последната година над 80% от операциите ни са с партньори дошли при нас по препоръка на други партньори. Нещо се променя. Някакви правила се пренаписват и трябва да сме адекватни.

А за чисто човешкото общуване - то си е удовлетворяване на лична потребност на всеки. Усмихвай се искрено и ще ти отговарят с усмивка. Понякога докато говоря глупости успявам да получа и да предам интересни послания.

Някой замислял ли се е какво символизират Бъртрам Устър и прислужникът му Джийвс - герои на един от най-великите хумористи П.Г. Удхаус?

Прав си,Денеб! Благодаря!

То е като в онази реклама по телевизията с двете старици: Едната казва, че социалната мрежа им се разпада. Другата пита- защо. Първата отвръща, че вече няма хора да се редят на опашките/ за плащане на сметки, пазар и т.н./ Но съм съгласна със Случайна-това е въпрос на лично възприятие. Е, аз излизам да се срещна с колкото се може повече приятели! Чао!

Единственото хубаво нещо на технологиите е че по някакъв начин срещам хора, с които мислим на една вълна. Ако не се бяхме срещнали в нета, дали бихме се познавали?:) А иначе съм съгласна, че понякога технологиите изместват човека и дори удоволствието от директното общуване, както и обмяната на емозии, флуиди и други чуgди научни думи:)

P.S. Нямам нищо против живеенето и втория и 9-тия живот - само да ми се падне да ги живея!:)))