Всички (ще) мразят Бойко-не е на този пост, за да се хареса на някой.

Тези дни премиерът цитиран от Time заяви, че няма приятели и не е на този пост, за да се хареса на някой. Логично е, че щом някое правителство си върши работата, хората да са доволни и да го харесват. В случая, задачата на Бойко Борисов е такава, че в края на мандата не само да не бъдат избрани пак, но и трябва да бъдат мразени.

Основната цел, която зададохме на Бойко е да изчисти до колкото може администрацията от корупция. Второстепенни цели, които до голяма степен са производни на този основен проблем, са здравеопазването, евро-фондовете, съдебната и пенсионна системи. За решаването на всички тях се изискват множество реформи, размествания в администрацията и осъдени по високите етажи. Реформите обаче никога не правят хората щастливи в краткосрочен план, защото разбутват една система, с която са свикнали независимо от всичките ѝ недостатъци. Както знаем, одобрението на избирателите се базира предимно на скорошни събития. Макар и обществото да ги изисква, то усеща положителния ефект на тези промени доста след като политиците направили ги са получили полагащата им се „рейтингова тесла“.

У нас тази ситуация се усложнява заради загнездената във всички нива на обществото корупция. Макар и да недоволстваме от това, че се иска рушвет за елементарни административни услуги, бихме предпочели да платим на полицай вместо да ни вземат книжката. Същото важи и за пристройките по жилищата ни, осигуровките на минимална заплата и прочие. За всички тези масови прегрешения се извиняваме – къде с право, къде не – с мудната система, която не ни дава друг избор освен да прекрачим закона.

Ако предположим обаче, че сегашните управляващи разнищят този Гордеев взел, първото, което ще видим е чиновници, които ги е страх да искат и да приемат подкупи. При този оптимистичен вариант, тромавите процедури и задънените разпоредби ще си останат, но заобикалянето им ще стане много трудно. Сега никой не поправя системата, защото почти всички я заобикаляме и не почти се оплакваме – следователно проблем няма. Едва когато се намерим в безизходицата да спазим някоя идиотска разпоредба при наличие на голям риск при даване на подкуп, ще започнем активно да търсим правата си и да се интересуваме какво всъщност гласуват ония в парламента.

Преди това обаче ще видим в България в една хаотична система без „третия начин“. Това ще стане, разбира се, при условие, че Бойко си свърши работата. Тогава всички ще го мразим, защото е развалил онова, с което сме свикнали. Затова според мен целта му трябва да е точно такава – да няма приятели, да го мразим всички и да не му пука. Взимането на мерки срещу кризата и правенето на реформи според обществените настроения въобще не съвпада с тези му изказвания, но се надявам общата му политика да върви в тази посока. Лакмусът за това дали идните 3 години ще са успешни е дали на следващите избори ще се провали и дали тогава ще си говорим повече за администрация и наредби и по-малко за корупция.