Все пак за шведките...

 Така и така няма какво да правя, та ще дам едно резюме за шведките. Имах подобен случай и направо ги попитах защо се опитват да унищожат цялата храна, та след първоначалния стрес от неочаквания въпрос изпаднахме в задушевен разговор по сравнителна етнопсихология (ако има въобще такова чудо), та разбрах, че отново съм направил една от най-древните грешки на човечеството, да припиша на друг собствените си помисли (второто по мразеност действие срещу мен в личната ми ранглиста).

Те хората се чудели какво да правят с непрекъснато поднасяната им храна и много ловко симулирали апетит и когато нямало друга възможност поне унищожавали храната само и само да не ме обидят. Гледали ме значи какво правя аз самия, че дори в интернет намерили книжка със съвети как да общуват с южняци. И помежду си доста били коментирали въпроса какво да правят с преяжданята. Та във връзка с това се сетих и за статията за първата среща между Лариса Горбачова и Нанси Рейгън. Крайно поучителна и полезна, жалко че когато я четох не й обърнах нужното внимание.
 Не е зле и да добавя малко за това как ми се струват като цяло. Истината е, че хич не ме разочароваха, много възпитани и финни хора. Само дето бяха малко резервирани, оставам с впечатление, че се опитват да се пазят на по-голяма дистанция от моите разбираня. А самите шведки са много сладички и нежни. Въпрос на гледна точка де. Някой ми беше казал, че всеки върколак застанал до мен му изглеждал като Бритни Спиърс.