Все пак...
Въпреки, че лицето на блога се промени доста, бих искала да почерпя хората, които са много важни за мен - приятелите, без които не можем :)). Поводът е стар като света - остарявам бавно, но поне се старая да не го правя като чехъл, а като катедрала.
Предлагам един специален, леко горчив коктейл с амарето и плодова салата за тези, които не оценяват горчивите жилки :)) Да сте здрави и щастливи, обичани и оценени, приятели!
Честит празник!
В момента сме в Колорадо на гости на Жоро и Таня - така че имаш поздрави от нас и наздравица специално в твоя чест!
Но все пак: „И нека всичко при вас да е в зелено!”
Що се отнася до стареенето, то е много относително, каквото е и времето – основният параметър, по който обикновено се определя възрастта. Всъщност не броя на преживяните години осмилят (или обратно) живота ни.
Везсмъртни хора не е имало, няма, няма да има, а и не трябва.
Попитали навремето един мъдрец
„Не може ли човекът да е вечен?”
„Човекът не, а само име на творец.
Човекът...той на друго е обречен.”
И нека, този когото държиш да е този, когото желаеш! Този, от когото имаш нужда!
Ти винаги ще си останеш "катедрала" - драснато е някъде ;)
пробило кората на земната жалост.
Защо ли това упорито момиче
„все пак” разсъждава, за някаква старост?
пробило кората на земната жалост.
и нека това упорито момиче
„все пак” да забрави за всякаква старост?
Както се пееше някога:
"Всичко хубаво на този свят е синьо,
сините са и твоите очи..."
Е, твоите не са сини, но тава просто е цитат. Но да не забравяме и зеленото.
П.С.Днес съм особенo благодарна на бглог.Заради нестихващите тържества приготвяхме с разни дечица палачинки.И къде открих идеална рецепта?- търсачката показа бглог с рецепта за палачинки,поместена от потребителката-цвете преди 100 години:)))
"Всички знаят всичко за всеки."
Ха Ха Ха, но в случая не става въпрос за твоите очи, а за "Зеленото момиче"
Sorry
П.С. Тази почерпка да не е освен за Рожден ден и прощална,Случайна? Изобщо не се и опитвай да минеш с една почерпка за два различни повода:))
Имаше един „някой си”, който, след като тества
блога, изстри всичките си публикации и след това
не публикува нищо повече, не защото нямаше какво,
а защото реши че... Останаха само няколко коментара.
Но този „някой” беше просто един „досаден пришълец”, който
до голяма степен остана неразбран, докато „Зеленото
момиче”, „Синята фурия”, Дона и Ефина, поне според мен, са
емблемата на този блог.
Наясно съм с болката, която ще изпитат, ако и те решат
да го напуснат. Дано „все пак” не го направят!
Диана, прав ли съм?
Както виждам, това, което е написала е прочетено хиляди пъти, а това значи не само интерес, но и признание, която тя не бива, а и никога няма да загърби заради някакви нискостойностни или тенденциозни мнения и коментари, а ако между тях има и правилни забележки, дори и с неудоволствие, не само ще ги приеме, но и ще ги има предвид за вбъдеще.
Сигурно няма да й хареса следващото изречение, както и на голяма част от вас, но в момента поради някакви проблеми (не искам да ги дефинирам), тя, както веднъж отбеляза "Синята фурия", отново е попаднала в "сатурновата дупка", от която и сама ще намери начин да излезе, но никак няма да е излишно и вие да й пуснете една допълнителна, изплетена от искрени чувства, въжена стълба. Направете го!
Абе, друго си когато почувстваш яко приятелско рамо до теб!