Връщане на заема
Вие сте на (...) години. Изживяна е една N-та част от живота .Каквото и да си приказваме ,тази част не е била съвсем лека.Всеки е имал своя ад и е горял в него.,,Планът;; за страдание е преизпълнен за много години напред,възможно и не за един живот.Ала пред вас е другата част и може твърдо да се каже ,че тя по-лоша няма да бъде ,тъй като по-лошо от това няма накъде.Като се има предвид стремежа на Природата към стихийно равновесие,може да се разчита на това че вече е дошъл вашият ред .....Разбира се ,следващата част от живота няма да бъде и не бива да е само лека.Но непременно ще бъде друга .Качествено различна.Може още дълго да живеете, дано да е продуктивно.Това е своебразна мярка за живот.Не казвам щастливо ,защотото това зависи от вътрешното споразумение със самия себе си.Какво все пак е щастие?
с две думи "Какво все пак е щастие?" е малко риетуричен въпрос :)
но песимистичното мислен е спомага за намирането на щастието. или пък да си мислиϿ, че баланса на природата ще стовари и върху теб ... каква е гаранцията. и кой определя коя част от живота си изживял?
Не мога да дефинирам "щастието" така всеобхватно. По-скоро не ми се занимава сега, защото то си е мащабен философски въпрос. Но мога да дам пример за момент на щастие - малък и елементарен, като повечето случай, когато сме щастливи.
Миналото лято така се случи, че поради мнооого свободно време всеки ден успявах да ходя на плуване. ο всеки път след като излизах от басейна ("Спартак", в Лозенец) светът ми се струваϿе така хубав, прекрасен направо. Всеки път минавах през градинката зад музея "Земята и хората", после през градинката пред НДК и всичко ми се струваϿе перфектно - дърветата, пеперудките по цветята, хората, които бяха излезли на разходка. Всичко беϿе така елементарно - спортът, по-точно интензивната физическа активност, генерирал някакви ензими (или хормони) и човек се чувствал по-щастлив. Толкова просто ...
Мисля, че всеки от нас е имал подобни случаи на неочаквано щастие : да изкачиϿ висок връх в планината, да погледаϿ залеза или изгрева на морския бряг, да слуϿаϿ новия албум на любимата си група. А понякога, когато се сбъдне някаква отдавна бленувана мечта, щастието някак ни убягва ... Защо ли?
Поздрави
οван Стефанов
www.unimedia-bg.net
Та веднъж го питах къде е тайната му. Той ми каза, че е такъв усмихнат защото всяка една голяма задача, която си поставя я раздробява на множество малки задачки. ο изпълнява тях стъпка по стъпка.
Така, наглед невъзможните задачи стават изпълними!
Само трябва да се внимава - не трябва да си поставяме прекалено високи и трудно изпълними цели, защото ако не ги постигнем, това ни прави нещастни.
Аз съм от хората, които често си поставят все нови и нови цели, но наистина все по-трудни си ги поставям напоследък и се случва да съм неудоволетворена по някога.