Времетръс

Е, пак за Вонегът...

"Голямата риба", както сам я нарича, тази книга съм я чела много, почти я знам наизуст. Не че е някакъв литературен уникат, но е книгата, към която се връщам по всяко време - когато ми е криво, когато съм добре, когато си почивам, във влак, докато пътувам, абе, настолна книга, това е. Усещането е едно и също, винаги се чувствам супер и се смея!

Вонегът е майстор да обяснява кофти ситуации, като най-нормалното нещо, което се случва. Може и да съм пристрастна, но ако имате някакви житейски тегоби и се мъчете да си отговорите на въпроси, ще ги намерите във "Времетърс". И дори да не успеете пак ще се почувствате по-добре.

Една от любимите ми истории в нея е писмото, което Вонегът е написал на своя чичо, докато е работил в една компания.

Книга за всичко. Има дори предложение за оправдание в деня на Страшния съд - "... не сме молили да ни раждат".

Прочетете книгата, ако не Ви хареса, може да ме псувате на лични.