Времеживеене

        Чудя се, колко ли е безсмисленода си мислиш, че продължавайки напред във времето ти си постигнал една победанад изминалият ден и всъщност остарявайки с един ден ти подобряваш себе си...Макар и всеки човек да е уникален сам по себе си, ние всъщност сме абсолютноеднакви и представляваме понякога поравно, понякога не справедливо разпределениспособи за отличаване в отделни тела и психологии.

            Някоихора си мислят, че борейки се всъщност ще победят по-голямата сила от тях. Далиобаче те(ние) осъзнаваме, че по-голяма сила няма, а има само по-страшнафантазия, която сами си създаваме за да не ни е скучно. Истината е съвсемпо-различна от фантазията и всеки знае това, но никой не смее да каже, че еготов да живее по правилата на един суров и откъснат от шарености свят, къдетозаконите не се приемат, допълват и изменят, а са родени още с началото нанашите подобни създания и никой, освен ние самите завинаги не може да промениначертаният път, по който вървим.

            Някъдев предходното, в съзнанието ми се беше забил проблемът за изборът. Имаш ливъпрос, имаш и избор. Избор да отговориш на въпроса или да попиташ някой заотговора му. Вечният избор между да и не. Всъщност ако разгледаме същността натози избор ще открием една много интересна зависимост, която на пръв погледостава леко засенчена от нежеланието ни да я видим. На колко непознати новостисте казали „Не”? И аз така бих отговорил. 0. Или почти нула. Малцина са тезиразумни същества, които биха отказали от още малкото количество от духовнататорта, чрез изяждането на която бихме могли да изчерпаме въпросите си. Акопогледнем обаче примерът от ежедневието се вижда ясно как се храним минимум 2-3пъти на ден, засищаме гладът си и по естествен начин на другият ден сме отновогладни, а от храната която вече сме приели не е останала и капчица спомен...Има нещо символично в начинът по който стремежът за обогатяване навъображението си прилича с физиологичният глад. Така де, непознавайки нещото, впървият момент на предварителното разяснение суходумно, картината за визуалнотому съществуване изниква само и единствено в нашата глава. Без допир, без мириси математически изчислена близост. Това е първородното въображение. Един особенпериод от време, в който можем да променяме до толкова същността на описаниятобект, че да запазим само името му в истинност. И бум. Моментът на сблъсъка. Оттук нататък са два пътя – един на прекалената прилика и един на прекаленатаразлика. Вие кой път ще изберете? Този който виждат очите ви или този, чиятокарта вече нарисувахте във въображението? Ето едно доказателство, че зрениетона човек е нужно до толкова, доколкото той да може да опознае най-важнитезакони на видимият свят с цел път към съставянето на фантазии. Не ни ли харесванещо ние го допълваме по свой собствен си начин. Затова хората търсят вторатачаст от себе си. Можеш ли да дадеш някакво допълнение на себе си? Това звучикато подвеждащият въпрос за Бог: „Ако Той е всемогъщ, може ли да създаде нещотолкова голямо, че и Той самият да не може да повдигне?”. Игра на думи, казвашеедин мой учител... Е да, но не само.

Истинскатазакономерност е колкото повече, толкова по-малко. Обогатявайки се само с единвид знание ние задгърбваме възможността да приемем от друг. Или с други думи –вземайки повече от всичко, всъщност си създаваме изкуствена привързаност самокъм едно нещо, което въпреки, че ще ни омръзне се превръща в наш идол наизбраността и продължаваме да го слагаме на първо място, казвайки отново: „Отвсичко по много”. Ако притежавате хранителен магазин, пълен с разнообразнахрана и нямате изисквания към продуктите, но обичате шоколад, в часовете междуосновните хранения ще наблягате само на шоколад и сметнато чисто статистическище се окаже, че взимайки по много от разнообразното вие сте яли повече шоколадот колкото месо, мляко и хляб през цялото време в което сте притежавалихранителен магазин, снабдяван само за вас. Игра на думи? Проверете го вежедневието. Разграничаването на хората се обуславя от разганичаването натехните предпочитания. Ако аз не харесвам пушенето на цигари, но обичаммиризмата им и съм забавен събеседник, а ти си заклет пушач от години, но ти еписнало да миришеш на тютюн и нямаш с кого да си говориш, бидейки заедно в еднакомпания, ще извлечем полезното и за двама ни, стига да разберем, че азвзимайки от миризмата ти и ти взимайки от философията ми контактувамесимбиозно. Умножено по търсенето на всеки човек проправящ си път къммногознанието се получава една безкрайна верига на съчетаване на изисквания ивъзможности да осъществим задоволяване на нашите интереси. Сега е мястото данапиша въпросът „Ще ли?”. Естествено, че да. Стига обаче да открием формулата,която да превърне тези сухи думи, искрящи като запалени съчки в очите ни в еднареалност, в която ще намерим израз на въображението си и ще елиминирамевъзможността от напълняване, „благодарение” на между другото хранене с шоколад.Всичко е просто в главите ни, но решението е само във волята ни. Мечтата дабъдем винаги ще е мечта, защото колкото повече имаме, толкова по-големи самечтите ни. И доста трудно ще достигнем симбиозно съжителство, защото кактовече казах, колкото повече, толкова по-малко.