Вредата от бабичките
Не, че не уважавам възрастните хора – уважавам всеки, който заслужава това.
Бях си обещала да не се ядосвам за глупости повече, но тази сутрин много се ядосах на една бабичка. Тя всъщност не беше много бабичка – просто жалостива пенсионерка, която изхранвала на вересия безработните роми от селото си и така се вкарала в приключение и задлъжняла с еди- колко си хиляди. Според медията, която тиражира тази сълзлива сага, аз следва да проявя човещина, да кажа „Браво!” на пенсионерката, да осъдя безработните роми, които (разбира се) никога няма да върнат парите, и да помогна с каквото мога. Защо да го правя? Независимо какъв е човекът (ром, вермут, коняк или българин), щом съществува на тоя свят, той просто трябва да намери начин да се прехранва. Ако не намира начин, това задължава ли ме да лиша себе си и собственото си семейство от нещо, за да го прехраня? Пенсионерката – горката, наистина я съжалявам – отглеждала градина, някакви животни и пр., с които си се прехранвала на практика. Допълнително работела и в магазина, от който раздавала вересиите. Пък за съответния «социално слаб» нямало никаква работа, той не можел да намери начин, той не знаел какво да прави, за което е виновна държавата, естествено.... И накрая, когато спрели социалните надбавки за децата, защото съответните деца не посещават училище, «социално слабият» съвсем останал без пари и...какво да прави... Е добре, защо да съжалявам тези всичките хора? Защо да им купувам хляб и да им помагам? Пенсионерката никак не съзнава, че създава предпоставка за тяхното безхаберие и им нанася вреда. Сълзливата история била илюстрация на България! Ами ако това е илюстрацията на България, аз още утре ще намеря начин да се махна от тук, явно съм живяла в някакво място за жалостиви вредителки, които не са наясно кога помагат и кога вредят. Тъжно е, да, но защо тази «добра самарянка» не помисли за своите деца, които са нейде в Испания и може би също имат нужда от помощ? Защо не помисли за самата себе си, за човека, с който живее, за кокошките и доматите си, за нещо, което си заслужава? Оказва се, че има разни работливи, но жалостиви хора, които нанасят вреда с това, че лишават другите от възможността да работят, да мислят и да се развиват. «Едно време – казва пенсионерката – ако не работиш, веднага ще те питат от какво живееш.» Само дето «едно време» нямаше организации за защита правата на коняците, които веднага ще се разбучат, че се нарушава еди- коя си конвенция, според която към коняците трябва да се отнасяме особено внимателно и да не ги караме да работят много, защото това противоречи на техния начин на живот. "Едното време" отмина и въобще не тъгувам за него, а пенсионерките, които все още живеят в него, очакват моето...съпричастие? Отказвам да помагам на «жалостиви» жени ,които живеят в миналия век. Отказвам да помагам и на хора, които съзнателно живеят на гърба на обществото, и наистина не искам повече да ме занимават с безбройните им изтормозени деца, с малтретираните им жени и с това, че те не могат да намерят какво да работят. За съжаление, аз знам много добре и какво значи глад, и какво е липса на работа. Но знам също толкова добре, че има изход от ситуацията и той не е толкова труден за откриване, стига да ти се работи. Щом пък не ти се работи – може би ти се гладува, уважаеми «социално слаб», така, че аз не искам и няма да те съжалявам. Нито теб, нито пък жалостивата пенсионерка, която не знае изобщо смисъла на думата «помощ».
Бях си обещала да не се ядосвам за глупости повече, но тази сутрин много се ядосах на една бабичка. Тя всъщност не беше много бабичка – просто жалостива пенсионерка, която изхранвала на вересия безработните роми от селото си и така се вкарала в приключение и задлъжняла с еди- колко си хиляди. Според медията, която тиражира тази сълзлива сага, аз следва да проявя човещина, да кажа „Браво!” на пенсионерката, да осъдя безработните роми, които (разбира се) никога няма да върнат парите, и да помогна с каквото мога. Защо да го правя? Независимо какъв е човекът (ром, вермут, коняк или българин), щом съществува на тоя свят, той просто трябва да намери начин да се прехранва. Ако не намира начин, това задължава ли ме да лиша себе си и собственото си семейство от нещо, за да го прехраня? Пенсионерката – горката, наистина я съжалявам – отглеждала градина, някакви животни и пр., с които си се прехранвала на практика. Допълнително работела и в магазина, от който раздавала вересиите. Пък за съответния «социално слаб» нямало никаква работа, той не можел да намери начин, той не знаел какво да прави, за което е виновна държавата, естествено.... И накрая, когато спрели социалните надбавки за децата, защото съответните деца не посещават училище, «социално слабият» съвсем останал без пари и...какво да прави... Е добре, защо да съжалявам тези всичките хора? Защо да им купувам хляб и да им помагам? Пенсионерката никак не съзнава, че създава предпоставка за тяхното безхаберие и им нанася вреда. Сълзливата история била илюстрация на България! Ами ако това е илюстрацията на България, аз още утре ще намеря начин да се махна от тук, явно съм живяла в някакво място за жалостиви вредителки, които не са наясно кога помагат и кога вредят. Тъжно е, да, но защо тази «добра самарянка» не помисли за своите деца, които са нейде в Испания и може би също имат нужда от помощ? Защо не помисли за самата себе си, за човека, с който живее, за кокошките и доматите си, за нещо, което си заслужава? Оказва се, че има разни работливи, но жалостиви хора, които нанасят вреда с това, че лишават другите от възможността да работят, да мислят и да се развиват. «Едно време – казва пенсионерката – ако не работиш, веднага ще те питат от какво живееш.» Само дето «едно време» нямаше организации за защита правата на коняците, които веднага ще се разбучат, че се нарушава еди- коя си конвенция, според която към коняците трябва да се отнасяме особено внимателно и да не ги караме да работят много, защото това противоречи на техния начин на живот. "Едното време" отмина и въобще не тъгувам за него, а пенсионерките, които все още живеят в него, очакват моето...съпричастие? Отказвам да помагам на «жалостиви» жени ,които живеят в миналия век. Отказвам да помагам и на хора, които съзнателно живеят на гърба на обществото, и наистина не искам повече да ме занимават с безбройните им изтормозени деца, с малтретираните им жени и с това, че те не могат да намерят какво да работят. За съжаление, аз знам много добре и какво значи глад, и какво е липса на работа. Но знам също толкова добре, че има изход от ситуацията и той не е толкова труден за откриване, стига да ти се работи. Щом пък не ти се работи – може би ти се гладува, уважаеми «социално слаб», така, че аз не искам и няма да те съжалявам. Нито теб, нито пък жалостивата пенсионерка, която не знае изобщо смисъла на думата «помощ».
Диведи, ако беше типична история, нямаше да се обсъжда въобще. Историята е с очакван край, но все пак не е лесно да намери човек чак толкова наивна и безотговорна жена.
Не съм очаквала друго отношение или пък разбиране тук - би било крайно нелогично от моя страна.
Цитат от поста: "Ами ако това е илюстрацията на България, аз още утре ще намеря начин да се махна от тук, явно съм живяла в някакво място за жалостиви вредителки, които не са наясно кога помагат и кога вредят."
Sluchaina и аз мисля по този начин и затова не давам пари на просяци.Мария, като се замислих, има наистина момент на "предприемачество". Не знам кое точно ме ядоса толкова - сигурно наивността на жената, както и опита за хвърляне на цялата вина върху държавата, както и объркването на понятията "помощ", "състрадание", "човещина" и "спекулация". Ако аз реша да изхранвам някого по мои си съображения, това си е моя работа. "Като няма какво да правят, като държавата не се грижи за тях..." е толкова несъстоятелно, че направо ме изкарва от кожата ми. Значи, тя "не се спира по цял ден", пък те няма какво да правят и държавата трябва да се грижи за тях? Аз съществувам въпреки държавата толкова години, детето ми съществува, учи и прави някакви опити да се развива, баща ми оживява някак си и всичко това се случва без държавата да е информирана или заинтересувана по някакъв начин (освен, когато трябва да плащам сметки и данъци). Не е ли ясно, че всеки трябва да си намери ъгълче, да си копае в него и да си съществува? Не защитавам държавата, но ако всеки не се погрижи сам за себе си, и Господ не е длъжен да се грижи за него.
Иначе, идеята ти е ОК, аз съм съгласна :))). Остава да накараме Диди да почне да пише пак стихотворения, или да се съгласи да преподава креативност (което според мен също много добре и се удава).
П.П. Писането на стихотворения ми е любимо занимание, но при мен се проявява рядко.
Много ясно е изразено това, което исках да обясня в цитата на Ела в друг сайт! Извинявай, Ела, не разбрах кого си цитирала, но точно това е и моето мнение:
"Проблемът е в трудността ни да формираме етични общности. В България успехът остава нещо частно. Няма как да си щастлив, ако не си интегриран, ако не си част от нещо, което е по-голямо и по-значимо от тебе. Частното, личното благополучие не е синоним на щастие и колкото и да е парадоксално, понякога общности, които са в криза и които са бедни, солидарни и задружни, дават по-голямо усещане за щастие на своите членове, отколкото силно атомизирани общности от преуспели индивиди"Всичко, дето съм цитирала, са извадки от ето това интервю - понеже не мога да го кажа така добре, го цитирах :)
Аз пък се чудя дали ние, хората които кротко си живуркаме в градовете и се борим кой както може, си даваме сметка какво става по селата. Ако ние отказваме парно или се лишаваме от дрехи, тези хора живеят в една съвсем различна България. България, в която гладът е истински, а не просто диета. Да, бабата си гледала зеленчуци, но само със зеленчуци и 1-2 прасета не се живее. Може би преди няколко дена щях да се съглася с теб, Случайна, защото първо - не е било работа на бабата да раздава нещо, което не е нейно, второ, след 2-3я месец става очевидно, че няма да се върнат парите и това което прави е глупаво. Но наскоро си чатих с един турчин и много ме впечатли колко обсебен беше от това, че животът е труден. Живееше в някакво градче (или село) край Истанбул. И странно се свърза с това, което мама ми е разказвала за южна България, в каква мизерия живеят хората в някои села. И ... ми не знам. Помня когато и ние сме мизерствали и мога да разбера защо някои от тия роми са карали на вересия. Може и да са мързеливи, голяма част вероятно наистина са. Но също така е много вероятно и работа наистина да няма в момента за тях - те са ниско-квалифицирана работна ръка, в най-добрият случай могат да си намерят работа в строителството, а то е в застой в момента. Или може би всички трябва да се изсипят в големите градове, защото само в тях със сигурност ще намерят работа?
Не знам, тази история наистина беше доста глупава. Но пък не ме провокира да мразя бабичките. Доста други истории ме провокират за това. Например как съседките пред мен се възхищават на възпитаното ми куче, а зад гърба ми се правят на интересни, само защото нямат какво друго да правят. И други подобни. Истории с бабички - колкото си искаш. Въпросът е, че в крайна сметка, ако всичко е наред, всички ще станем бабички и дядовци. И аз не мисля, че хората толкова се променят. Мозъкът ни може да ни прави номера, но от вътре сме същите. Така че...тази баба щеше да направи същото и ако не беше баба. Просто ако не беше баба, всички щяхме да я обявим за безотговорна.П.С. Прочетох отговорът в друг сайт в интервю, което Ела цититира и харесва:
" понякога общности, които са в криза и които са бедни, солидарни и задружни, дават по-голямо усещане за щастие на своите членове, отколкото силно атомизирани общности от преуспели индивиди"
Но с цитата за общностите съм съвсем съгласна. Наистина е така. Изживяла съм го. Когато хората са малко, са склонни да поемат някаква отговорност. Когато са много, има само колективна безотговорност. Бабата никой не я е насилвал да дава на вересия. Тя е преценила, че така е правилно. Защото това не са просто някакви хора, които са дошли в магазина, това са хора, които всеки ден вижда, които са част от живота й, към които тя се чувства малко или много отговорна. Така че не е редно да бъде обвинявана, че не е дала своят си дан към облагородяването на българското общество. Тя го е дала така както го вижда. Друг е въпросът дали това е най-правилният начин.
Но примерно, на вилата ни, виждам един съсед да мете улиците. Не че мете кой знае колко, той е на сигурно 70 години и е алкохолик. Работата са му я дали, за да му помогнат. Така е по селата. Не можеш да гледаш хора, с които сте си играли като деца, с които сте си споделяли сватби и погребения как умират от глад. Защото са ти много по-близки от съседа-наркоман от 3я етаж, примерно. Просто е различни.
Що се отнася до повечето от хората, които пишат тук не съм останала с впечатление, че някой е надмогнал ежедневните си нужди, за да се удави в самодоволство, просто се спасяваме както можем без да хленчим. Сигурна съм, че всеки от нас е имал поне един случай в живота си, когато не е имал пукната стотинка дори да си купи хляб или поне на мен ми се е случвало, но не съм взимала на вересия, т.е. мога да гладувам, но не мога да си позволявам нещо, което не мога да си платя.
Както се казва всеки си знае дълбочината на джоба и се простира според нея.
Koprina ти като не можеш да живееш с минимални доходи в БГ-то отиваш в Германия, аз по на близо и на юг. Искам да кажа, че човек като не намира прехрана на едно място той се премества на друго, където може да оцелее и това е правилната посока, но когато някой живее на вересия или откровено паразитира на гърба на някой възрастен пенсионер не е нещо, което ме кара да умирам от възхищение, нито пред паразита, нито пред използвания.
Не ви ли се струва, че коментарите се принизиха на нивото на махлянска седянка, на която важното е да се говори, независимо че е в страни от темата, да се използват протрити от употреба похвати и девалвирали понятия и термини.
Случайна е абсолютно права. Всеки може да постъпва както намери за добре, но да бъде така добър да си понесе и последствията, а не да хленчи. Така е и в случая - жената решила да бъде "майка Тереза" и от "добро сърце" не само раздала всичко, което й е било под ръка, ами затънала и в дългове, т.е. "С чужда пита помен прави". Е, и аз няма да участвам в погасяването на нейните дългове, защото иначе ще излезе, че съм й бил съдружник в нещо, което по начало не приемам. Това не значи, че въобще отричам човешката помощ, но когато тази помощ е за моя сметка, аз самият ще решавам кога, колко и за какво да дам.
А за ходенето в чужбина...не мислите ли, че ако всички отидат в чужбина, няма да остане никой тук? Това не е път за всеки. Не знам колко ви плащат Диди и Коприна, но на мама и леля парите, които им плащат са силно казано много. Стигат им, но колкото да водят нормален живот. А ако цяла България се изнесе в Испания, Германия и Гърция, вероятно ще започнат да им/ви плащат много по-малко. И тогава пак ще се озовем в началното положение на мизерия. Ясно е, че всеки трябва да оцелее някак, въпросът е дали е възможно всички хора да работят и да бъдат оценявани по заслуги в настоящата икономика. Аз имам силното усещане, че отговорът е отрицателен. И ако това е така, то как да им се сърдим на тия цигани, че предпочитат да се изхранват от събиране на билки и вересия като така или иначе ако всички цигани заработят, цената на труда на всички ни ще падне дори още повече. Пък и както знаем не е луд, който яде баницата, а който му я дава.
КоприНа, няма старческа деменция, просто е жалостива до безобразие. Репортажът беше така направен, че да покаже къде се крие "изчезващата човещина", как възрастната жена проявява съчувствие, а не получава подкрепа и т.н. Не се чувствам задължена да помогна, чувствам се като човек, когото явно се опитват да манипулират. Всеки има право на своите 7-минути слава, но не мога да съчувствам на тази медийна сензация по никакъв начин.
Здрасти, Дени. Мария съвсем правилно отбеляза за предприемаческия дух, който на мен ми убягна, защото съм емоционална. Мисля, че жената не е звъннала по приумица в бтв-то, обмислила го е, и си постигна целта. Ако аз стигна до мисъл за самоубийство, едва ли ще пиша прощално писмо до бтв.
Освен това, едно е да работиш и парите да ти стигат да водиш нормален живот, а съвсем шесто става, когато работиш и накрая на месеца не можеш да си заведеш детето на кино например. Онзи ден пак ме хвана яд на някаква репортерка - имало в провинцията деца, които никога не са ходили на кино. Ами има, да. И в София ги има. Не защото родителите им живеят от социални помощи или не се грижат за тях, а защото изборът е кино или месо. Пък на всичкото отгоре, градина и кокошки не се гледат в блок, в града всичко струва пари. Много лесно се говори "ан гро" за бедност, за щедрост, за човещина. Въпросът е там, че ако съответните нещастни, безработни и неграмотни хора се погрижат за живота си, няма да ми се налага аз да плащам за техните деца и хляб. Жената, която им подарява един хляб и едно мляко не им помага. Тя на практика ги насърчава да живеят от такива "подаръци". Това, че някакъв бизнесмен взел, че и платил дълговете пък показва, че подобно поведение не се осъжда, а се поощрява. Просто искам всеки да се грижи за себе си, да сложи в ред собствения си живот, пък тогава да мисли за щедрост. Ако попитат тая жена откога не е ходила на лекар, ще каже "най-малко от година". За кино или театър въобще няма да говорим. Книга едва ли си е купила в последните 15-години. С тия 8 хиляди можеше да иде да види собствените си деца в Испания, или да помогне на тях... Ей такива някакви си ги мисля. Но пък на нея не и минават такива неща през акъла, сигурна съм.
Дени, нямам нищо против всеки българин да поработи, погустува или най-вече да учи в чужбина. Стига все някога да се прибере и да иска да въведе наученото, положителното, ефективното в България. В Германия в момента стачкуват лекарите, в Испания- учителите, хората си отстояват извоюваните права.
За циганите сме недоволни като пътуват, защото ни злепоставяли като българи, недоволни сме и като са в България, защото не работили. В Бг има страшна безработица, затова предлагам да се въведе програма за интегрирането на бълг. цигани в Швеция! Тъй като по българските новини съобщиха , че шведите нямали детски домове и се чудили как функционира механизма в главата на хора, които си изоставят децата по домове. Та циганите да си стягат куфарите и за Швеция да им покажат механизмите си:)))Точно точно...аз отдавна съм казала, че и френските фермери трябва да ги изнасят за Сибир :) Както и нашите тютюнопроизводители по възможност. Така че и с циганите може така да действаме, но имам известни съмнения, че това ще се отрази особено много на живота на останалите хора в България.
Между другото не знам дали бабата се е обадила в бтв-то или някой друг. Това не става съвсем ясно, а и тя може би се е обадила, защото е била шокирана от това, че някой може да и запорира пенсията, а не за да пропагандира Робун Худ-щината си.
Мен повече ме дразнят хората, които решават да си продадат бъбрека и се обаждат в новините. Не бих осъдила никой, който е решил да си изкара пари като си продаде част от тялото (колкото и да ми се вижда гадно) или като стане сурогатна майка - тялото си е негово, да си прави каквото ще с него. Но ме е яд на медиите които правят сензации с тези хора. Защото всички ние си даваме живота, за тази страна по един или друг начин. Не че имам против да помагам на хора в нужда, пращала съм пари, когато съм можела и съм смятала, че е правилно. Но не ми харесва медиите да си мислят, че могат да ми казваат кое е правилно и кое не е. Досадници.
Може да помагаш на нуждаещите се така, както го прави Майка Тереза - давайки своето време, своята любов и вяра; или да им даваш пари, които не са твои.
В първия случай даваш пример и вдъхновяваш другите да са милосърдни, във втория - ,,,,неминуемо ще се окажеш от грешната страна на закона...
За писмото към бтв не знаех. Ама то баби, те обичат да пишат писма, моята май също е искала да пише :) Но важното е кой ги чете и как ги коментира. А по бтв доколкото си спомням прочитът беше май "как добрите дела могат да ти донесат запор върху имуществото". Мисля, че законът като страна се споменаваше много бегло. По-скоро се наблягаше на хората на които е давала. Как са предимно цигани. И как нямат работа.
Между другото, интересен е въпросът, тя като е била продавачка, защо не са я хванали още на първия месец, че ги дава тия вересии и не са я изгонили. И ако са знаели, защо никой не търси за коментар собствениците на магазина.Коприна,харесва ми чувството ти за хумор и незлобливи закачки. Що се отнася до "допитването", ако мислиш, че съм се подразнил, значи вместо на северния, ти си застанала на южния полюс.
Пък и какъв цвят си избрала - "Синьо". Браво! Това е божествен цвят и се уважава от всички религии.
"Наситеният с кислород чист въздух, при който дишането е истинско удоволствие, ме омайваше. А небето? Този път то беше наистина “небесно синьо”. Такова изчистено, кристално синьо небе може да се види само в пустинята. Синьо, което те разтоварва и ободрява, което...просто те гали. И на фона на тази синя феерия примигват едри, надвиснали над главата ти звезди, които ти се струва, че са толкова ниско, че ако си протегнеш ръката нагоре, едва ли не ще ги докоснеш."
Това е откъс от "Крепостният град" - един истински (в смисъл неизмислен разказ), въпреки че доста надхвърля нормалните човешки представи.
Случайна, прощавай, че въобще не споменах нищо за "бабичките", но темата вече се изчерпа, а да се повтарят вече казани неща дори не е остроумно.
Коприна, с всеки написан ред ставаш все по-умна. Както е тръгнало, току виж си ме настигнала.
Диана, не знам защо толкова се учудваш, че е разпознат любимият ти цвят. А последващия коментар на "Синьото момиче" направо е попадение в десятката. Не ни трябва потвърждение, а ако отречеш, просто няма да ти повярваме, поне аз.
И понеже и двете сте сантиментални души, мога да ви изпратя, но по е-mail, нещо, което според мен ще ви хареса - разкази и стихове. Решението е ваше.
Хм, всички имаме нужда от повече любов, изобщо не се опитвам да отричам. Зеленото е равновесен цвят, показва стабилност и привързаност към земята, но и стремежът към любов е верен, относителната студенина и дистанция също не са далеч от истината, фантазия и провокация също има.... Изобщо, цветовите символики имат най- различни тълкования.
Hrizaik, ще ви бъда благодарна, с удоволствие ще прочета това, което ми изпратите. e-mail : djufka@gbg.bg
Прекрасна идея да пратиш стихове и проза на мейла, Хризаик! Аз съм си взела само стихосбирката на Камелия Кондова, а докато получа тази на Случайна сигурно ще мине цяла вечност!
Диана, (просто не ми харесва Случайна, което отгоре на всичко не отговаря и на действителността) за това дето не си дала стихосбирка на "Синьото момиче" трябва си посипеш главата с пепел. За да не те наказваме сурово, ще ни я изпратиш по електронната поща. Ако го направиш, аз ще ви изпратя една моя стихосбирка. Договорихме се. Въражения не се допущат!
Ей, "Синя феерия", дерзай. Сега поне имаш допълителен стимул.