Впечетления от Destin

Извинявам се за правописа и граматиката, но това са писма и са писани нaбързо. Поне са интересни :)

Реших да отивам на пералня да си изпера дрехите. Да, ама скоро щели да я местят и нямаше топла вода. Отиваме там. Питаме какво да правим. Жената там ми развали 20 долара и ми каза да си взема прах. Праха е в едни автомати. Пластас по 75 цента и си избираш от кой вид искаш и ти пада една малка кутийка в която има прах за едно изпиране. Имаше и белина. Взехме си с Марето прах за 2 перални. После отиваш до пералните. Те са като българските полу-автоматични. Капака е отгоре. Слагаш си прането, слагаш и праха, затваряш капака, пъхаш един долар на монети от по 25 цента, избиташ дали сте переш с греща или студена вода и натискахс бутона за старт. После чакаш към половин час да се изперат. Светва ти една лампичка. Вземаш си дрехите в една количка и отиваш до една друга по-голяма пералня. Това е сушилнята. Там пък даваш 25 цента и дрехите ти се изсушават. Абе горе долу изпра нещо, но докато бях в самолета една приятелка изля малко кафе на дънките ми и  това петно остана :( Добре че е горещо и не трябва да ги обличам. Аз имам и други де, така че това не  голям проблем. Но вече няма да  ходя до перланята. Предпочитам да пера на ръка в мотела. Аз и нямам много за пране :)  Това е за пералнята. Сега нешо по-интересно.... Ами тука имат много скъпи къщи. Една обикновена къща започва от 150 000 долара нагоре. Колите са им супер евтини. Плащаш към 5000 долара няй-много и после всеки месец по 250-300 долара за 3 години. Така беше на една реклама поне. Не знам дали е тека за всички коли. Но май ще е така. Тука 16 годишните карат едни кадилаци и крайслери, които в България много малко хора могат да си ги позволят. Освен това колите са им супер-мощни. Средната кола е към 200 коня. Една приятелка има спортен понтяк. Питам я колко коня е. Тя каза че било малко. Само 175 :( Един път пък се возехме с един 42 годишен форт до съседния град. Бракмата вдигна без проблем 100 мили в час и дори не се усетиха. А 100 мили са и лимита :) По магистралите тука се кара много бързо. Посредата имат вградени в асвалта светлоотражители, които ти показват къде е осевата линия.След четири минути свършвам... Преди малко се помолих да ми одължат времето, така че ще е след 33 :) Че вече казах за колите, предо това май бях писал хората колко са дружелюбни. Да ви се похвала :)) Искат да ме повишават в работата. Искат да ме правят спасител за дълбока вода. Но май аз няма да искам защото трябва да се явявам на нов курс. Не знам дали ще е по-високо заплащането. Следващия път като попитат ще ги питам дали сте имам по-висока заплата. Освен това тука от време на време правят някакви проверки без да знаем. Стоят зад нас и ни проверяват как работим и нанасят всичо това в едни бланки. На първата ми проверка всихко беше супер. Това се казва одит. Дадоха ми една звездихка. После след работа си говорехме със един от супервайзерите. Той каза че съм бил любимият спасител от чужденците. Не е само и на него де :) Колежките ми казват същото. Колегите и те. Явно съм оспял да се харесам на останалите. Това ме прави шастлив, защото още първия месец получавам някакво призвание и е доста голям успех :)))))) Затова сигурно и живота в САЩ ми харесва, защото и тука си имам приятелите и не съм самотен. Освен това работата е интересна и динамична. Досега съм спасил 3ма човека. Много е готино, някой като ти благодари после. Също така ако някой по-възрастен от мен ми каже "Thank you Sir".... абе има доста моменти, които ме радват наистина много. Скоро имаше някакв проблем с time-картите. Новите спасители не знаеха как точно да се клокват и някой от тях са правили грешки. По-късно една от супервайзерките е трябвало да остене 3 часа след работа да ги оправи и бесе много ядосана на срещата след края на работния ден. После аз изчаках да свърши и отидох да я успокоя и и се извиних от името на всички интернационал лифегуради. Имаше ефект. Тя ми благодар и ми обесни че е вечерта в която е останала след работа е трябвало да отиде на вечеря и тази вечеря се е провалила. Абе с питане и приказване всичко се постига. Проблема е че сме много българи и почти не говрим английски и малко трудно сте си усъвършенстваме езика. Днес ще ходя да си правя сметка в банката да си осребрявам чековете. Парите си ги бива. Със сигурност си струва да се работи през лятото в Америка. Друго по-интересно не се сеща. Сигурно има ...но  ако се сетя ще го пиша в другото писмо.

чаооооооооо и целувки на всички.