Внушението - начин да оцелееш!
Една моя приятелка беше размишлявала над този въпрос: Не е ли всичко внушение (самовнушение)? Hе е ли то стремежа да изразим себе си в конкретно настроение "добро", "лошо", "ядосано" и т.н.?! Внушаваме ли си, че ни е вкусно нещо, внушаваме ли си, че ни е приятно някакво действие, внушаваме ли си, че не ни боли (душевно), внушаваме ли си, че живеем (не съществуваме, защото всеки е способен на това физическото)???
- животът е илюзия , смисълът на която хората не могат да проумеят приживе. Но пък могат да измислят техни си истини , да си ги внушават, но това не ги прави по-щастливи.
- въобръжаемият свят е този в главата ни - да, но другия, "външен" свят си има собствени правила и не му пука от човешките усилия да се преборят с него, защото всъщност не му пука от нищо.
- лесно е човек да иска да повярва в нещо, но е трудно наистина да го направи. Защото истински вярващия не поставя съмнение върху това, което си е внушил. Макар , че за околните това често е голяма глупост.
Но точно ние хората разбиваме донякъде тази илюзия и я осмисляме, а и с внушение можеш да се справяш в препядствията и да достигаш по-лесно до крайната цел ( и с воля), и така ти можеш да си внушиш, че ти е топло и със сигурност ще ти стане по-топло...
"Времето и пространството са мрежа изтакана от нас, зад която се крие дествителността." - Айнщайн
"Истината е някъде там!" - Фокс Мълдър
- животът е илюзия , смисълът на която хората не могат да проумеят приживе. Но пък могат да измислят техни си истини , да си ги внушават, но това не ги прави по-щастливи.
- въобръжаемият свят е този в главата ни - да, но другия, "външен" свят си има собствени правила и не му пука от човешките усилия да се преборят с него, защото всъщност не му пука от нищо.
- лесно е човек да иска да повярва в нещо, но е трудно наистина да го направи. Защото истински вярващия не поставя съмнение върху това, което си е внушил. Макар , че за околните това често е голяма глупост.
Но точно ние хората разбиваме донякъде тази илюзия и я осмисляме, а и с внушение можеш да се справяш в препядствията и да достигаш по-лесно до крайната цел ( и с воля), и така ти можеш да си внушиш, че ти е топло и със сигурност ще ти стане по-топло...
"Времето и пространството са мрежа изтакана от нас, зад която се крие дествителността." - Айнщайн
"Истината е някъде там!" - Фокс Мълдър
А и още помня как майка ми ми разправяше като малка, че някакъв човек бил умрял от жега от самовнушение обаче, защото всъщност бил на студено....
Със сигурност ние много си влияем върху начина, по който се чувстваме и до голяма степен си самовнушаваме, че сме нещастни или че не ни върви...
е морално да сте будни но физически да сте заспали?Случва се за кратко време и обикновено е парализиращо ,тъй като съзнателно сте будни ,но не до там че мозъкът ви да успee да изпрати каквато и да е команда за действие на тялото...странно
Но пък ми се е случвало и то често ми се случва да си сънувам нещо аз и в един момент нещо друго се случва около мен - да речем баща ми се опитва да ме събуди като ми дърпа одеалото. В този момент това, което сънувам веднага започва да се пригодява към реалността - да речем, че сънувам, че вървим с един приятел нанякъде и в един момент той започва да ме дърпа за крачолите и докато се усетя съм се събудила и виждам че баща ми ме дърпа за крачолите, ааа не за завивките, ааа ама аз спя ли? Та това подсъзнанието е голяма работа...
Една приятелка пък има доста сносно и интересно обяснение на дежавютата. Например виждам някой приятел, когото не съм виждала отдавна и в един момент загрявам, че снощи съм го сънувала този човек и изпадам в потрес как може да съм предвидила, че ще го срещна?! Та нейното обяснение е, че през нощта мисълта се движи пак толкова бързо и през главата ни минават стотици образи в различни ситуации, някои дори с цяла случка обаче не всичко помним. Ето защо чак като видим човек, който не сме виждали отдавна се появява онова слабо чувство за дежавю и решаваме, че сме медиуми и че само този човек сме сънували цяла нощ и сме накарали съдбата или нещо подобно да го срещнем. На мен лично тази теория много ми допада, защото обяснява практически нещата, ама дали е вярна....
Самовнушението е едно, а истинската вяра съвсем друго.
И сънищата са по-реален живот от онзи, който имаме в будно състояние. Е, не всички сънища де - някои от тях.
Човек може да сънува и да управлява съня си сам. Да е сценарист. Но се постига с практика.
Част от нещата съм ги прочел в книги където се описва учението на едно индианско племе, за което най-важното е да следва повелите на Духа, забелязвайки знаците, които той дава на всеки в ежедневието му.
За жени подходяща за прочит книга е тази на Флоринда Донер. Звучеше нещо от сорта на "Живот в сънуването".
А това, може ли човек да предскаже нещо, си е доста спорно. Според мен може би може да се предсказва, от това обаче има такива следствия:
-всичко е предопределено;
-ние нямаме свободна воля - не можем да повлияем на събитията, понеже те са предопределени, и това, което възприемаме като свободна воля, всъщност е предопределение и съдба.
Тези следствия не ми харесват, не искам да нямаме свободна воля, и затова някак си хем приемам, че може да се предсказва, а хем - че можем да влияем на събитията, което е много глупаво съчетание.