Влюбена

Когато сърцето говори,  думите сякаш мълчат... Неизмеримо, необозримо,  неописуемо чувство,  което бяга от белия лист. Мисълта препуска,
а устните сричат. Мечтите цъфтят в цветове непознати, изместват сиво-синкавата мъгла. Телата изпитват, изпиват, лудуват.
Погледът рее се - вижда красиво -  усмихнати, добри лица. Светлина - лъчиста е,  пронизва тъмната сянка, разкрива вечна тайна. Открито и чисто е: съзнанието, погледа, мисълта, съвестта... И все пак с някаква мембрана -  пази ме от реалността.