Виртуалното
Егоистка съм... идва ми да попитам всички какво ще стане, ако спра да влизам,а те ще почнат да ми обесняват едни ми ти засукани, колко ще им липсвам и колко интернет няма да е същия без мен. Лъжат. Хората в интернет са като сутришната роса по тревата. Нетрайна. Бързо избледняват, бързо биват забравяни, без значение дали са били сред останалите витуални 5 минути или 5 години. Всъщност моите години са 6. Но много вече са ме забравили. Макар, никога да не съм напускала това пространстрво. В момента имам нужда да се махна. И сърцето ми подсказва, че ще ми хареса навън. И,че само когато загубя посока, пътя ще ме отведе в интернет. Но тук пътеките се пресичат и често всички са омагьосани. Станеш ли част от този кръг,трудно излизаш. Един ден осъзнаваш колко време си прекарал пред компютъра. Колко Коледи и Нови години са минали не с хората,които обичаш в реалния свят (нима има такива? Спомняш си ги бледо. Някога ги познаваше,после те не искаха да дойдат във виртуалното и се забравихте. Сега само понякога се сещаш за тях и ти става тъжно), а с виртуните ти любови,приятели и... Спомняш си с много мъка, че преди е имало живот и извън виртуалното, че да си почистиш стаята не беше толкова тръдно, защото виртуалното не те зовеше. Спомням си четката, боите, въглена и колко обичах да рисувам. От години не съм го правила. Виртуалното ме убива, но нямам сили да му избягам. Като всички неща в моя живот, особено след запознанството ми с виртуалното и това ще остане за утре. А утре, никога не идва.
Аз самата, по стечение на обстоятелствата, спрях да влизам в Мирк. Остана ми само кю-то, в което си говоря с познати, бегелога и няколко форума, в които също не влизам много често, макар че на единия съм модератор. Просто вече започват да ме дразнят. Прекарах 7 години във виртуалното пространство - спчелила съм много приятели, срещнах съпруг ...И някак си неусетно го напуснах (виртуалното, не съпруга:) ). Сега ако вляза случайно - виждам само непознати и някак си...Нямам желание. А не мислех,че ще мога да оцелея без Мирк. Оказа се,че реалният живот може да бъде доста по-шарен ;) Така че ако искаш да избягаш, просто изтрий Мирк от пцто:)
Иначе си права. Трябва да я спра тая мирка.Не ми действа добре. Затова реших,че от утре няма да чатя. А кю-то не съм си го пускала от седмица. Така,че... началото е готово.
Ти се чудиш какво ще стане ако изчезнеш от вируталното, а аз искам да изчезна от реално.... и сериозно си мисля ще липсвам ли на някой?!
Всъщност, вероятно липсата ми ще остане забелязана. Не знам от кого и по каква причина, но ще се забележи...
Хм... с тази твоя публикация ме накара да се замисля колко всъщност реалното и виртуалното се е преплели в живота ми. Как приятелите ми са някак полуреални, полувиртуални... Хубаво е да знаеш, че там някъде на майната си има някой който по някакви странни и непонятни причини го е еня за теб. Който е радостен, защото ти си радостен. Който е тъжен, защото на теб ти е тъжно... И това е съвсем, съвсем истинско приятелство, съвсем истинска близост.... А може този човек никога да не си го срещал "наяве"....
Да, много са верни нещата в този постинг. Но все си мисля и се надявам (защото и аз съм се замислява над тези неща), че ако се балансират нещата, няма да има проблеми.
Мирката никога не ми е била страст, тя е като цигарите - пробвах и не ми хареса, дори не успях да се "наркотизирам".
ICQ-то - никога не е било чат за мен. То е и начин за връзка с любими хора и приятели, по-удобен от телефона, както е и начин за комуникация и по работа. Така че то не ми пречи, но ако не е включено определено ми липсва. За сега не осъзнавам да ми влияе лошо. По-скоро прекомерната работа пред РС-то ми пречи, защото от нея не остава време да се видя с много приятели, с които искам....
Поздрави и целувки :) И успех с отказа, в началото е малко като в абстиненция, ама удържиш ли се - спираш :):)
Това толкова много ми хареса, та даже те цитирах вчера.