Вила “Инкогнито”

Напоследък много рядко книга успява да привлече вниманието ми.
Да не кажа, че е почти невъзможно нещо да ми стане интересно още с първите страници. Различен е случая с "Вила "Инкогнито" на Тим Робинс, която още с първият ред ме залепи за стола:).
Препоръчвам ви я и ви поздравявам с едно кратко лирично отклонение от нея.

Нека да живеем инкогнито, скъпи мои..

-----------------------------------------

Чакай ме във вила “Инкогнито”, мила -
в “Инкогнито” ще бъдеш сама.
Нека да живеем инкогнито, мила,
и така да излъжем смърта.

Чакай ме във вила “Инкогнито”, мила -
със сменен цвят на косата.
Най-хубавото в тази вила е, че никой не ни познава лицата.

Да се видим във вила “Инкогнито”, птиче -
и не слушай ти разни простаци:
всъщност много ти приличат клоунски нос и фалшиви мустаци.

Ще живеем славно в таз вила
и дрехите ще забраним - но каквото и да ни се случи
маските не ще свалим.

Инкогнито отишла Пепеляшка
и прекарала славна нощ.
В тази вила веселяшка
винаги е полунощ.

Инкогнито ще живеем чудесно,
така че не питай “докога”
Чакам те на място лесно,
с фалшиф паспорт и малко трева.

Да се срещнем в “Инкогнито”, мила,
и да напуснем Рая.
Аз ще пазя твоята тайна,
ще я пазя чак до Края.

Инкогнито в
“Инкогнито” -
там всеки ден е нов.
Инкогнито в
“Инкогнито” -
лъжата е любов.

Том Робинс