Вий, вий, вий (същото като Ти, ти, ти...)
Е, и този ден дойде. Очаквах го последния месец и нещо. И може би затова ми е гадно и неползотворно... Не съм малък, а винаги реагирам като детенце в такива моменти. Винаги, винаги...
Толкоз работи мислех, толкоз си мислех за писмото, което е тук, Толкова естестествено понесъх раздялата, а накрая - пак сълзи. Уж съм щастлив за тях, а сълзи... Трудно е, като се привържеш към някой. Някой, който е направил толкова за теб, че не можеш да си представиш как би могъл да му се отблагодариш за малкото време, което ти предоставя един живот...
Пак ми е мъчно. Мъчно, защото винаги гледам да съм перфекционист. Винаги отхвърлям несъвършенството си и търся антипода му. И винаги щастието за едни е тъга за други.... Но само на пръв поглед. Както в момента ми пее Васко Найденов на 5+1-1:
"Ти, тръгваш със дъжда,
пуст без теб деня,
аз не плача,,,,,,"
А тук и дъжд нямаме. Небето е чисто и ясно и слънцето блещи и то да види своите приятели, които го посрещаха и изпращаха последните 3 години Тук... И аз плача... плача, 'щото съм ревльо :))
Е, я по-весело... Какво по-хубаво от това да си излееш емоциите... После знаеш ли колко е готино чувството - чисто, свободно... Споко...
Тонче, братче, недей така! Не си ревльо, нещо те е настъпало, любов явно, звучи болезнено и сериозно. Каквито и да ти ги пишем оптимистични, болката си е твоя, въпреки желанието ни да си я поделим. Всеки от нас помни такива мигове, и като се преживеят ти остава кухо усещане. Като че си счупил съществено парче от себе си и се учиш да се справяш без него. Мнго криво чувство, обаче "и това ще мине" (нали помниш приказката за пръстена)...
Силно цинично, защото сега си мислиш, че няма начин да мине... Но по силата на нещата - има. И може би това му е чудесното в живота.
В момента нашият син Калоян, познат ти от снимките, днес отпразнува един тъжен 11-ти рожден ден. Весели се, игра боулинг, а накрая -криво, гадно, сълзи, защото трябваше да се сбогува с най-добрите си приятели... Причина? В неделя летим за Колорадо, за да заживеем там. Едва ли го топлят обясненията ни, че там вече 9 години имаме офис, че там са ни клиентите, че там са бла-бла-бла... Пичът оставя петима супер приятели, които го обожават, уважават и считат за стожер в класа, а той им отговаря със същите чувства. Тук щяха да са в един клас (пети), в един футболен отбор, в едни и същи кръжоци. А досега не беше гъкнал, не се беше оплакал, само се усмихваше и ме подкрепяше, когато ревях и се тревожех за тяхното бъдеще.
А сега плаче и хлипа. Аз му казах за теб, той прочете блога ти, каза: "горкият" и заплака още по-силно. Сега ще спирам, за да го гушна и да понеса вината си. Не зная дали ще ти стане по леко от неговата история. Просто всяка история е микро-трагедия за потърпевшия....А ти ще трябва да се гушнеш сам. Целуваме те и дано ти стане малко по-леко.
Ами ще трябва да се гушна самичък... А детето направо си го разбила, бе душа!!! Той е само четвърти-пети клас! Аз имах нужда само да споделя, бе Каке, не да търся съчувствие... Верно - плаках, плача и в момента, но знам че причината за това е Щастието и в светлото бъдеще, и сълзите ми са продиктувани от много, мноооооого любов и мисли за идните месеци!!!
На мен ми е много тъжно за този свят, който и аз оставям след един месец. За този свят, който ме прелъсти и ме изостави, макар и за след 34 дни. За този свят, който ме научи как да бъда пълноценен и ми показа какви са най-малоценните характери. За този свят, който ми показа съвършенството на един прост език и една проста култура и същевременно ме научи как да ценя простите неща, защото те са по-сложни от най-малоумноневероятностните сложнотии...
И не съм съгласен с една твоя думичка - ОСТАВЯ! - Калоян никой не оставя, напротив!!! След по-малко от "време" той ще е със същите тези левенти и ше са още по Готини Заедно. НИКОГА не би ми станало по-леко от тъжна история на когото и да било, и си мисля, че вашият син има своята житейска история (а не тъжна) и един ден (много скорошен) той ще се кефи на Своето Място, защото съм сигурен, че то не е някое случайно място, а пък и ще бъде заслужено и плод на майчина/бащина гордост. Най-щастливия текст който някога, някъде съм прочел беше на една картичка за "Баба Марта", писана от моята Мама, на която пишеше "Гордеем се с теб..."
Той обаче гледа по-трагично на нещата. И от негова гледна точка - наистина ги оставя. Те ще си продължат тук заедно, в един клас. Ще се срещат, играят по старому и ще си държат връзка. А той отива в непозната среда, сред деца, които ще бъдат различни с неща далеч надхвърлящи езикови разлики (което за него не е проблем, защото той говори езика им свободно). Ще прескочи един клас и ще бъде в шести, според ужасно многото часове математика, които той е имал в началното си училище тук... А като си дойде догодина, безспорно ще играят, но няма да тръгнат от същото ниво, на което са спрели. Те са правили едно, той друго....
От всякаква гледна точка - да му имам проблемите, нали? Само, че от неговите очи си е гадост и половина. А той се държи като пич и това още повече ме влудява. Сега рисува някаква графика, почти агресивно, за да си излее болката... А иначе ми се усмихва. Винаги е бил такъв.
Хубаво е когато можеш да се откъснеш от неприятните мисли... В края на краищата всеки го е страх... Страх от новото, от необятното, от живота... Защото никой не знае какъв ще бъде изхода от новите неща... Ами, аз, преди да замина за Германия, не можех да си представя, как ще живея сам, как ще се интегрирам в една тотално нова среда, как ще се справя и с университета, и с това да работя в същото време... Как ще прекарвам свободното си време...
И сега, нещата не са толкова трагични, колкото изглеждаха тогава... Нещата вървят, може и бавно, но поне вървят... Та така, всеки има нужда от време, за да ги преодолее тези неща... А колкото и странно да звучи, ми се струва, че на децата им е малко по-лесно, защото са по-отворени към света и към новото...
А звездите свтеят най-силно в тъмното небе!
Оф, пак се изръсих как не требе....
Абе идеята беше друга. Точно обратното на простотиите ми. И точно пожелани за успех, младост и други такива ;ІІІ
Ти това за теб ли си го писал или за мен? Защото сякаш съм аз... В момента. И в някои предходни 1000-2000 момента... Но понеже избутвам опасенията си (да не кажа страховете си) на по-заден план, да не звуча чак такъв егоист в собствените си очи/уши, се вслушвам в позитивната нагласа на младостта около мен.
Обаче ако младостта издаде багажа и опре до моите свръхествествени умения да давам кураж, щото те майките това трябва да го владеят до съвършенство, вътрешно се пооклепвам.... Иначе го давам куража, ама аз самата не я купувам тая теория, дето я пропагандирам...
Обаче пък каква графика се роди от тез терзания детски! Страхотно нещо! Опитах се да го пратя да спи преди около час, обаче 11-годишният ми излезе с номера: "Мамо, Леонардо спал ли е, когато е имал вдъхновение?..."
Мамка им и 11-годишните! (това нали само мен засяга като ругатня ....?)
както ти сам отбеляза, човек се откъсва с бира и салатка :)
И разбира се добра компания. Ела на гости, пък да видиш какво купонче 6те спретна. А за теб специялн порция бобец+наденичка и една халбичка... Е хайде повече халби биричка :)
Съжалявам :(
Трудно е, от опит знам. Особено, когато търсиш на всичко обяснение и вярваш, че нещата са ти ясни...Съжалявам, надявам се нещата да се подредят и по-добър начин...
Не губи надежда. Аз винаги в трудни моменти съм си повтарял, че всяко зло е за добро. И знаеш ли, в един момент вземе че подейства
Teri
Късмет :) Чудех се точка ли да сложа, многоточие ли...накрая го оставих изречението без пунктоация заради това :)
Разбираш иронията :)
Teri
Добре де, ти защо ги тормозиш съседите ...... с каквото и да било. нещо или не си написал , за да знам предистория или ми се губи логиката. Те к'во са виновни, че са се родили на друго място ... различно от твоето.....
ПС. Ама много добре знам как се чустваш в момента....