Видовден....
Днес по традиция народът чества Видовден. Според някои източници празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци-градушкари Вартоломей и Елисей и се отбелязва за предпазване от градушки. Поради това на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Според други сведения, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове довело до представата, че именно на Видовден ще се видят всички сторени злини, оттам и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!"
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща към зимата. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата.
Най-често обаче срещаме сведения, според които Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи.
Пак във връзка с "виждането", но вече не само в прекия, а и в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово момите се мият с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
"Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма.
Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде.
Рано или късно Видовден идва.
И когато дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него.
Много неща съм забравял в живота си.
Никога не съм забравял, че има Видовден.
Всеки ден чакам Видовден.
И винаги съм готов да го срещна."
Борислав Геронтиев
А вие, приятели, смятате ли, че има Видовден? Чакате ли го?
А иначе, той грехът си върви и с наказнието след него! е има и грехове, които остават ненаказани, особено в наши дни, но самият грях е достатъчна тежест върху съвестта на сторилия го (стига да я има!)
А дали и в България скоро ще има Видовден?
Професоре, като става въпрос за Видовден, искам да те попитам ти видя ли моя пост покана до теб? :)
Благодаря ти, Дале!
Сега вече благодарение на някои качестава, взети назаем от аватара ти (шегичка:-)), ги виждам и уживам! хубави песни, с интересни текстове!
Видовден не е познат навсякъде в България, чества се в региони на западната й част като Годечко, Трънско, Брезнишко и др.
"Увек кад е Видовдан, кад е Видовдан, свечу за нас запалим!"
Неда Украден и Весна Змианац са ми любимите сръбски певици! Благодаря!
Ами да запалим и ние и да се помолим, да живеем така, че Видовден да идва само за да ни се отблагодри за хубави дела! Amin
В моя край само изразът: Ще дойде Видовден! - се използва. Друго...не си спомням да ми е разказвано.
Да, да запалим и ние свещичка и да се помолим Видовден за хубаво да идва....