Вземи ме сега, утре няма да има
- Какво искаш от мен?-попита ме той и ме прониза с поглед..
Усмихвах се нервно и незнаех отговора.В главата ми кънтяха само две думи-искам любов,искам любов...Повтаряха се, натъртваха.Мислех, че ме чува.Мислех, че думите нищо не значат.Мисля, че го казах..
Засмях се..Сложих маската и дадох воля на смеха си..
-Искам да изчезнеш!- очите ми се насълзиха..Обърнах глава за да не среща погледа ми и се погрижих за малката издайническа капка която мокреше бузата ми..
След всичките години пожелах да го прогоня..Пожелах си да се превърне в цигарен дим и да се изпари..
Не си тръгна..Прегърна ме..Обеща ми да ме люби..Донесе бутилка коняк, сложи лед и ми подаде кристалната чаша..
Навън бе студено, времето бе в синхрон с тъгата ми, а снегът се стелеше на парцали като сълзите, които по късно щях да пролея за него..
Тази любов ме изсмукваше, вземаше ми всичко..Доволна бях да давам, противно на целия свят..
Обичах да коленичи в краката ми и да ме моли за още..Доставяше ми сатанинско удоволствие да го измъчвам, да виждам моята безпомощност в неговите очи..
Не исках да има утре..Бягах и винаги се връщах..Окова ме, взе чувствата и изпепели сърцето.
Съблече ме бавно, почти ритуално..Не ме докосваше с ръце, устните му шареха по цялото ми тяло..играеше си, пиеше от мен...Искаше да ме остави без дъх, да ме накарa да коленича...Никога не го направих..Чаках, чаках да ме поиска, да влезе в мен..Чаках сладкия тласък на една невъзможна любов..
Взе ме на ръце и ме сложи на леглото..Галеше ме...заглушаваше думите ме с целувки..преплиташе пръсти с мойте и стискаше гърдите ми..
Имаше някакъв садизъм в последната ни нощ..
Изтървани думи, изплакани сълзи...Дълги оргазми и неказани думи..
Нямаше утре или аз отказах да има..Нямаше план за бъдещето, нито поглед в страни..Само две тела, две жадни за любов сърца и неизчезваща страст..
Топли вълни преминаха през тялото ми..светът се завъртя около мен..Екстазът беше толкова силен, че да миг забравих къде съм..
Потопих се в мъгла и чух стоновете му...
Целуна ме..
Не исках да говоря..Запуших устните с ръка..
Изневерих му..след четири години..
От страх, от чувствата и гордост може би..беше в друг живот, а сякаш вчера...
Усмихвах се нервно и незнаех отговора.В главата ми кънтяха само две думи-искам любов,искам любов...Повтаряха се, натъртваха.Мислех, че ме чува.Мислех, че думите нищо не значат.Мисля, че го казах..
Засмях се..Сложих маската и дадох воля на смеха си..
-Искам да изчезнеш!- очите ми се насълзиха..Обърнах глава за да не среща погледа ми и се погрижих за малката издайническа капка която мокреше бузата ми..
След всичките години пожелах да го прогоня..Пожелах си да се превърне в цигарен дим и да се изпари..
Не си тръгна..Прегърна ме..Обеща ми да ме люби..Донесе бутилка коняк, сложи лед и ми подаде кристалната чаша..
Навън бе студено, времето бе в синхрон с тъгата ми, а снегът се стелеше на парцали като сълзите, които по късно щях да пролея за него..
Тази любов ме изсмукваше, вземаше ми всичко..Доволна бях да давам, противно на целия свят..
Обичах да коленичи в краката ми и да ме моли за още..Доставяше ми сатанинско удоволствие да го измъчвам, да виждам моята безпомощност в неговите очи..
Не исках да има утре..Бягах и винаги се връщах..Окова ме, взе чувствата и изпепели сърцето.
Съблече ме бавно, почти ритуално..Не ме докосваше с ръце, устните му шареха по цялото ми тяло..играеше си, пиеше от мен...Искаше да ме остави без дъх, да ме накарa да коленича...Никога не го направих..Чаках, чаках да ме поиска, да влезе в мен..Чаках сладкия тласък на една невъзможна любов..
Взе ме на ръце и ме сложи на леглото..Галеше ме...заглушаваше думите ме с целувки..преплиташе пръсти с мойте и стискаше гърдите ми..
Имаше някакъв садизъм в последната ни нощ..
Изтървани думи, изплакани сълзи...Дълги оргазми и неказани думи..
Нямаше утре или аз отказах да има..Нямаше план за бъдещето, нито поглед в страни..Само две тела, две жадни за любов сърца и неизчезваща страст..
Топли вълни преминаха през тялото ми..светът се завъртя около мен..Екстазът беше толкова силен, че да миг забравих къде съм..
Потопих се в мъгла и чух стоновете му...
Целуна ме..
Не исках да говоря..Запуших устните с ръка..
Изневерих му..след четири години..
От страх, от чувствата и гордост може би..беше в друг живот, а сякаш вчера...
Коментари