Вечната загадка

         На където и да се обърнеш - свят. Главата чак да ти се замае от странности и чудатости. Въпреки, че откритята в науката с времето са напреднали доста, все още съществуват неща, които да ни учудят. И това не са разни нови форми на живот, природни стихии или изобретения... Да, точно така - става дума за човешката психика, за начина по-който отреагирваме в различните житейски ситуации.  

         Светът на мечтите, фантазиите и терзанията ще си остане винаги загадка за нас. Никога не можеш да предположиш какво ще се роди в човешкия мозък. Днес може да е живот, утре - смърт, а след време може би и начин духът да съществува отделно от тялото. Съществува подобно състояние наречено каталепсия, но никой не може да разбере какво точно се случва с духа на човека. ... освен този, който е изпаднал в него ..., но как да повярваме, че се е случило без да сме го видели? Може би е плод на въображението, може да е под влиянието на космическите (хаотичните) вибрации ... или пък хората притежават могъщи сили, за които дори и не предполагат? Кой ли ти казва?

        Хората казват "Надеждата крепи човека", а аз бих добавила "..., но може и да го погуби". Това е така, защото всеки от нас има скрити страхове, с които се бори или отказва да се бори. А защо отказва? - някой ще попита. Ами, защото не вярва в себе си или просто не зависи от него. Да вярваш в някого, да бъдеш сигурен в него е НЕВЪЗМОЖНО! Ще дам пример със себе си:

        "Имах виртуален приятел. Запознах се с него в момент на депресия - бях се разделила с моя любим. От разговора ни стана ясно, че и той се е разделил с любовта си. Беше ми приятно в неговата компания.  ... просто имах нужда да поговоря с някого и да излезна от "черната дупка", в която бях попаднала - , аименно от капана на собствените си нагласи, натрапените чужди нагласи и неоправданата надежда. Започнахме да си пишем и да се чуваме всяка вечер. Разменяхме си музика, споделяхме си ежедневието и мечтите, разказвахме си приказки. Но ето, че от единия трап попаднах в друг - още по-дълбок, по-мрачен и безизходен. След три месечно виртуално приятелство и любов се видяхме. Каква любов може да бъде това? - ще попитате Вие (и с право). Не мога да обясня как точно се случи. Просто се откъснах изцяло от реалния свят и заживях в един измислен, нереалистичен. Виждах в него спасение от депресията (като удавник, който се хваща за сламка). С г-н VF (virtual friend) имахме общи мечти и щехме да ги реализираме, ако ... Да, това условно "АКО" присъства на всяка крачка в живота ми. То ме спъва по пътя по който съм тръгнала, защото е насадено в мен още в ранно детство (, но да не се отплесвам - това е друга тема).  ... ако, не беше неговият страх от разстоянието - " Та то ще ни раздели! Не може!". Разказах му приказката за "Снежната кралица". За безграничната любов, която Герда изпитва към Кай ( за това как преминава през четирите сезона и капаните, които са й поставили, за да я спрат, за да спаси своя възлюбен от оковите на вечното коравосърдечие). Историята ми го заинтригува. Съгласи се с мен, че за любовта НЯМА ГРАНИЦИ. Но какво се случи? Той си отиде и с това си отиде и надеждата, че съм успяла да му дам корени да вярва - "Вълкът кожата си мени, но нрава не!".  ... И този безверник се обръщаше с молба към Господа в очакване да получи помощ ..."

        Ето това имах предвид казвайки, че надеждата може и да погуби хората. Не може да се надяваш, че някой ще направи нещо или ще се промени, без той да вярва в това. Не надеждата, а ВЯРАТА е разковничето на успеха - вярата в собствените си способности, качества и достойнства.

        Като заключение мога да кажа:

"БЕЗСМИСЛЕНО Е ДА ТРЪГВАШ НА ВОЙНА, БЕЗ ДА СИ УБЕДЕН, ЧЕ ЩЕ Я СПЕЧЕЛИШ"