avatar

Вечер в Биджитаун

Както през повечето вечери в салууна “ Н” цареше приятелска атмосфера,ала барманът Терънс изпитваше някакво смътно безпокойство,че тази вечер няма да е като другите.

Той хвърли поглед към  клиентите.На бара “Ледената кралица” и” Огнената” говореха нещо и се смееха тихичко.В ъгъла шахматистите  “Кнайт”  и”Даскала”  разпалено обсъждаха ходовете си.Останалите мирно си пиеха уискито  и надаваха по едно ухо към джубокса,от който се носеше фънк.Въпреки това предчувствието му се задълбочаваше все повече,за да го подтисне Терънс взе една книга  и реши да почете.

Остана с книгата в ръка,защото помощник-шерифът Тан дойде да си поръча още  едно “Old Tenneessee”,като му  изпълни поръчката барманът  се замисли дали има връзка между  старото  Теннеси   и старият Тенеси*.

   В този момент летящите  врати  се  отвориха   с трясък  и в бара влетя  преподобният Йон ,без да обърне внимание на останалите той се запъти към “Ледената кралица”  и изстреля фразата,така че да го чуят всички:

   - Какви си  ги разправяла оня ден  за “Сладоледеният”,че всичко негово било и твое.

 “ Ледената”  (наричаха я така,защото виждаше всичко виждаше в студени тонове и не можеше да свикне и  вижда  и топлите тонове за да им се порадва) го погледна, в очите и се отразяваше лека ирония,усмихна се едва забелижимо и му отговори:

   -Преподобни,нима си забравил,че ние сключихме договор с него преди години,а ти ни беше свидетел пред хората и Бога-Всичко,което е  мое да бъде  и негово,а неговото  и мое.

  За момент настъпи тишина,която беше взривена от репликите на посетитилите.Биджитаун беше малък град и всички се познаваха.

   Едни се обявиха  в защита на Кралицата, други на преподобният Йон,а трети в защита на “Сладоледеният и Кралицата-в смисъл,че това си е тяхна работа.

 Дори Даскала  и  Кнайт  зарязяха  шаха за  да  се  включат в настаналата разправия за да  кажат и те  какво  мислят.

  Само че в настъпилата суматоха и врява забравиха  да попитат Сладоледеният какво мисли той.

  Само Терънс гледаше и слушаше врявата и се питаше –Боже,къде изчезна уважението,приятелството,толерантността  към чуждите мнения от първите години на Биджитаун.

П.П. както  често се случва по тези земи,други ти взимат думата от устата и говорят от твое име ,без да знаят какво си искал да кажеш.

*Уилямс