Венеция наводнена, но животът продължава
В началото на декември нивото на водата във Венеция се е покачило с 1,55 метра, заливайки тротоарите и първите етажи на сградите. Въпреки предупрежденията обаче жителите на града и туристите не пожелаха да останат "на сухо" и смело атакуваха града.
През 1872 г. в града се създава архив, в който се пазят данните за всички наводнения. Това е четвъртото от по-значителните. Рекордът държи наводнението от 1966 год. , когато водата се е покачила със 194 см.
Няколко гондолиери закусват, чакайки клиенти :) :
Дворецът на Дожите. Водата почти покрива масите на прочутото кафене:
"Много бързо стана - за 20 минути бяхме до кръста във вода", казва собственикът на тази сладкарница. Туристите обаче нямат намерение да прекарват времето си в хотела - тези две дами след закупуване на гумени ботуши са дошли да опитат венецианските сладки изкушения (гондолиерите не изглеждат особено привлекателни в гумени ботуши :):
Спирка на водно такси. Повишените нива на водата пречат на някои от по-високите съдове да минават под мостовете:
На площад Сан Марко са издигнати временни мостове:
Преди 5 години градската управа започва изграждането на стена, струваща $5,5 милиарда, която трябва да бъде завършена през 2011 г. Стената би предотвратила подобен потоп.
Снимки Мануел Силвестри/Ройтерс
За мен Венеция винаги е била мъртво място-фрашкано с туристи и проститут/к/и. Може би има и нещо хубаво в стария град, но аз не го открих.
Но не се радвам, че потъва де. Но може би хората ще започнат да осъзнават реалността на това което се случва по света. Има островни републики, които са толкова ниски, че само 1 метър повишение на нивото на водата и ще станат необитаеми :(
А като туристът - такова животно няма :D Дал е толкова пари, за да отиде до там, както и за хотел - та една вода ли ще го изплаши?! ;)) (Все пак го казва човек, измил си краката на чешма пред Колизеума...хаха)
Подсещане към приятеля на denijane:
Разбрах от какво има нужда Дени за Коледа!ШШШШТ,само да не чуе!Заведи я за 10дни във Венеция!Да усети атмосферата на града!
Венеция ,романтика.Къде си любима?Ох ,ах!
Романтиката е сега в моторите,
които пеят по небето синьо.
А за моста на въздишките - много романтично звучи, ама по него съвсем не са се разхождали влюбени. То дали изобщо някой се е разхождал по него? Когато осъдените преминавали по коридорите към тъмницата, стигали до място, където виждали вода (това е Моста на въздишките) и въздишали по свободата си. Та затова така се казва.
А на мен много ми хареса да се возя на корабчето и се возих три пъти. Бях там един път (през септември ... ) и нито миришеше, нито беше наводнено, направих един куп снимки и пак ми се ходи.
Добро утро! О, докато аз съм спала, каква дискусия се е завихрила... Радвам се, че съм провокирала романтичната нотка в душите на четящите :).
Ген, едно време като гледах "Венеция през зимата", разбрах, че ако един турист иска да му се случи нещо интересно, трябва да пробва и други сезони, и неутъпкани туристически пътеки. Оттогава ми остана и желанието един ден да снимам с Nikon, което стана около 20 години по-късно.
Мони, и аз съм слушала лоши неща за Венеция от хора, които са били там, но това не убива мечтата ми. {Вярвам на преценката ти... BTW твоите снимки от града са едни от най-добрите, които съм виждала}.
Въпреки туристическата индустрия мечтата за романтика у хората е още жива, което доказват и коментарите след поста :)))...
...и те заживели дълго и щастливо....
Ех, Ген, добре, че е останала романтика в теб! То леглото може и да не е толкова помпозно, може да е миндерче (за незнаещите малко дървени диванче от стари времена), важното е любов да има!
;-)
Предпочитам да ме изпратите в някоя топла и морска страна с някой италианец. Това вече е романтика :Р
Дени, романтиката е стереотип. Повечето туристи "купуват" за романтично онова, което туристическите агенции им продават. И понеже повечето хора обичат удобствата, предпочитат топлите страни за романтично бягство.
И както Мони каза, туристът е особен вид животно. В повечето случаи тълпи от хора се бутат пред статуя на Микеланджело или картина на ДаВинчи, снимат, ако е разрешено, и отиват да се тълпят и блъскат пред нещо друго.
За мен колкото по-малко хора има на едно място, толкова по-добре. И понеже Венеция открай време е суперпопулярна дестинация, явно само извън сезона би могло да бъде по-безлюдно.
Точно затова толкова много ми харесаха тези снимки - много по-различни са, по-човешки. Позволяват ми да видя нормалното и не толкова комерсиализирано лице на този уникален град.
Колкото до романтиката - мисля, че мястото няма толкова голямо значение. Не е важно къде си, а с кого си :)...
Ами какво да ти кажа, естествено е хората да предпочитат удобствата. Ако живеех в 5 звездно имение, сигурно за мен романтика щеше да бъде да доя крави и да се блъскам в градския транспорт. Но понеже ежедневието ми не е точно такова и парното е супер-скъпо, за мен романтика е да слезеш от самолета, да те лъхне топъл и влажен въздух, да се разхождаш по потник, къси панталонки и чехли и да те държи за ръката някой, с който не споделяте нуждата от около 15000 часа сън. Също към картината включвам многоцветни коктейли, масажи на плажа и безкрайно топло море, в което да можеш да стоиш неограничено време без да ти посиняват устните.
Друго нещо, което ми се вижда много романтично е почивката на планина. Уютно хотелче, супер-топло изолиращи дрехи, сняг и горещ шоколад. И много любов между пребиванията по пистите.
И двете неща съм ги изживявала в нелуксозен вариант, страшни са :) Истински лек за душата.
Пък за Венеция-може би си права да я харесваш, когато е празна. Може би и аз бих я харесала, ако съм добре топло-изолирана. Но аз така и не усетих Венеция, когато бях там, беше просто твърде замърсена от собственото си минало. Веднъж вече си навлякох гнева на една учителка за това изказване, но си стоя зад него. За мен сградите събират енергията на хората около тях, тези които изживяват нещо в тях. А във Венеция има такъв човеко-поток, каква част от него изобщо се свързва със сградите. Те ги гледат, снимат, пипат, говорят си. Но те не живеят там, не страдат там. Те са поток от мисли и чувства, объркани, очаровани, заслепени. Оставят след себе си само някаква празнота. И са толкова много.
Съжалявам, но просто ми беше трудно да свържа града с Мистериите на Венеция примерно. Или с миналото на Венеция, като морска сила. Нямаше как да усетя миналото на града. Всичко беше толкова изтъркано от гледане и липса на функционалност.
Много ми е интересно какво е усещането в Египет.
Но за всеки случай, всеки трябва да отиде във Венеция, да си прецени сам за себе си. Според мен ако отидеш с достатъчно очарование в очите, ще останеш доволен. Мен повече ме влечат по искрени места, такива в които има какво да видиш, но освен това, животът все още тече в тях. Като Ватикана примерно или църквите в Рим, които все още се използват. Или нещо такова :)
Много се радвам, че въпреки очакванията ми този пост има толкова много коментари :). Тази сутрин тук е много студено (-19 по Целзий), а студът винаги ме настройва романтично...
Манка, романтиката е стереотип в смисъл, че за всяко време и за всяка култура различни неща се приемат за романтични.
Средновековните рицари и дамите на сърцето им; българските момци и девойки на седянка в началото на миналия век; или аборигените в Австралия - сигурна съм, че всички те си имат своите ритуали на ухажване. И това, което е приемливо и дори задължително при едните, може да бъде прието "на нож" от другите.
В наше време рекламата до голяма степен влияе на това, което повечето хора смятат за романтично. {Огромно влияние оказват и т.нар. "любовни романи", които младите девойки четат в захлас до определена възраст, а след като се омъжат, откриват, че чорапите на съпруга им не миришат на теменужки :)}.
Та аз имах предвид, че ние често сме подведени да "купуваме" онова, което ни продават другите...
Мони, твоето присъствие на тези снимки ги превръща в произведения на изкуството (четкам те, защото един ден ще си толкова прочута, че ще се налага да говоря само с агента ти :)...та се надявам тогава да си спомниш за скромния почитател на таланта ти :))).
Дени, приемам твоите романтични картини на море и планина с една уговорка - вече не пия разноцветни коктейли. Много са коварни.
Твоето усещане за Венеция е различно от това на други туристи - и това си е съвсем в реда на нещата. Аз лично бих искала да отида - за да проверя сама какво бих усещала аз :).
Ами пожелавам ти да отидеш и да видиш точно каквото искаш. Пък и при всички случаи, разходката до непознати места обикновено е приятно изживяване :)
Още едно потвърждение, че романтиката е понякога стока, която "купуваме".
"Романтиката на екрана убива романтиката в живота"
Аз в Събота гледах "Да забравиш Сара Маршал" и съм много доволна. Обичам любовни комедии. Много ги обичам :)