Великденска тема

Много важна тема за мен, душицо.
Откак сме тук, съм много стриктна - това е ритуал, който доближава децата ми до българското, и колкото и да съм уморена или в черна дупка - винаги боядисваме яйца.
Първата година обядисвахме с евтини гръцки бои - като ги разтвориш, навсякъде почва да се стеле ситен оцветен прах - голямо чистене на кухнята падна. После  правих опит с еко-бои - люспи от лук, червено цвекло и т.н.
Миналата година опитах да сложа малки листенца от магданоз - нищо не ми се получи вероятно защото не оставих яйцата да изсъхнат, преди да махна чорапогащника.
Тази година реших да инвестирам 5,99 в германски еко-бои (голям фен съм на немското качество).
Ще споделя резултата.
Идеята с клечките за уши също ще открадна :).

О, забравих - купила съм и украински лепенки с великденски мотиви :).
Леко кичозно като че ли, ама да видим какво  ще се получи...

Хм, това с клечките за уши наистина звучи обещаващо. И аз ще се възползвам. Иначе ползвам обикновени бои, кристали, седефени, каквото докопам. Така или иначе ги боядисвам сама, защото мъжете упорито отказват да се цапат, та мога много да експериментирам.

Най-хубавите ми яйца се получават с тоалетна хартия (памук де, ама памук обикновено няма), увивам яйцето и поливам с най-различни бои, но не толкова че да се разтекат навсякъде. След известно време го отвивам и то излиза красивичко. В добрите случаи. В лошите си излиза небоядисано. Също много обичам кристалите, защото се получават много интересни форми, леко фрактални едва ли не. Със седефа само веднъж ми се получи добре, след това вече - не. Листенцата са готини, обаче трябва да имаш чорпогащник. Миналата година нямах, но сега ще изровя някой. По принцип ги боядисвам в събота, но може пък този път за разнообразие да ги боядисам в четвъртък. Да видим какво ще стане.

Ела, много добре са се получили яйцата с еко-боите. Но със сигурност си ги подсилила с боя за сладкиши :)) В природата няма такова прекрасно розово, колкото и да кисне в липов цвят или в червено цвекло. Аз не съм се осмелявала да правя такива експерименти с еко- бои. Боядисвала съм вълна и памук с природни багрила - получава се доста добре, но оставям нещото да поври с боята и добавям стипца за подсилване. Е, освен ако не се опитвам да боядисвам с бъзов сок, което е най- боядисващото нещо. Постига тъмно - лилави петна, които никога не могат да се изперат. Един съвет : ако пак решиш да боядисваш с лук, използвай обелки от червен лук, става по- наситен цвят.А, и наистина оставяй яйцата добре да изсъхнат, преди да развиеш чорапогащника и да видиш цветето:))).  Това си е част от магията на празника :)).

Дени, бях забравила това с памуците - рядко го правя, но тази година ще опитам. Не ме отчайвай така, много разчитам на "седефения" ефект. Надявам се, че ще стане нещо различно.

Аз подхождам към боядисването на яйцата си както към рисуването на  шаловете си - т.е. имам бяло платно, върху което мога да постигна добър цветови ефект. Харесвам си резултатите:

Пробвала съм всякакви бабини техники и не ми харесват. Моята технология е проста и резултатна - е, разбира се всеки си има личен вкус и иска различен ефект, но моят си ми пасва и всяка година яйцата ми са много красиви за радост на децата и на гостите ни.

Та, нямам никаква специална "процедура" и това е същността на процедурата ми:) Тук продават снежнобели яйца, което помага отчасти, но аз и в БГ с бежовете имах същите чудесни резултати

Ето моята процедура:

1. Душмански слагам по 3-4 хапчета от всеки един цвят (вместо препоръчваното 1 хапче) - така боите стават много ярки.Никога не слагам олио, оцет или други примеси - само чиста боя.

2. Всеки цвят е сложен в отделна купа (моите порцеланови купи се измиват в миялната машина, затова не ползвам метални съдчета, защото има проблем с окисляването). Във всяка купа слагам да стои една супена лъжица, с която да обливам яйцето.

2. Вземам горещото бяло яйце с гумена ръкавица, поливам го първо със светъл цвят боя над съответната купа, после го отнасям върху по-тъмен и го поливам отново, в друг участък, с по-тъмен цвят.Няма страшно, дори и да капне от светлата боя не е проблем, става по-весело. Резултатът е ярки контрастни цветни яйца.

3. Ключов момент: винаги пазя кората от покупката на яйцата - всяко новобоядисано яйце слагам в един от сегментите на кората. То се оттича там и на дупето отдолу става малка точка, но това не е фатално.

4. Около 60-70 яйца се боядисват за отрицателно време по тая схема - с всички подготовки е не повече от час; а често слизам и до 45 мин., защото е просто като механична работа на поточна линия, но с елементи на артистичност :)

5. След като изсъхнат хубаво - да речем, след час, ги намазвам внимателно (т.е. да не джвакат в мазнина!, а само леко) с памуче, напоено с олио илио зехтин - аз лично предпочитам зехтина, че стават много хубави.
..........

Това ми е технологията вече повече от двайсетина години. За мен това е много приятна задача, чакам я с нетърпение и носи радост и настроение и на мен, и на околните - особено Траяна е помощник-съветник по теоретично-цветните въпроси. Тя се пази от котлона с горещата вода, от горещите яйца, от ярките бои, от всичко - но като теоретик е ненадмината :))

PS. Пропуснах да кажа за варенето на яйцата: в Бг имахме газови котлони, тукашните ми са стъкло-керамика, но какъвто и да е котлона - трябва да се варят дълго на много слаб огън. Почти винаги забравям да ги извадя от хладилника няколко часа преди варенето, затова съм си изработила технология, която "работи" безупречно.

Оставям яйцата извън хладилника за 10-15 мин. и после внимателно ги поставям в две големи тенджери, пълни със студена  вода (добре източена чешмяна, разбирай силно-студена). Понякога добавям сол, понякога забравям - но за жалост, не мога да твърдя, че солта наистина има решаваща функция. За мен основния момент е безкрайно дългото време за варене. Не слагам кърпи и подобни добавки :)

После ги пускам на много ниска температура, докато почти забравите за тях, и когато водата почне да отделя малките мехурчета въздух - леееееко засилвам температурата, ама много леко. Варенето ми отнема 2-3 часа, но счупените яйца са рядкост - обикновено аз изтървам някое, докато го връщам боядисано върху кората.

От опит знам, че никой не обича да експериментира с чужди технологии, освен ако не е отчаян от своите. Та, ако някоя отчаяна боядисвачка реши да ползва моята "тарикатска" технология - мисля, че няма да съжалява :) Аз съм много зает човек и нямам време да отделям часове за този ритуал. Обикновено работя, докато яйцата се варят, а после имам не повече от час, за да ги боядисам. Та, пригодила съм си схема, която да ми пасва.

Успех на всиски в боядисването - хайде после да гледаме резултати в снимки - аз много обичам, това си е като разглеждане на картини в галерия! :)))

Дени, боядисването на яйца по традиция си е забавление за жени. За мъже има други забавления - риболов например, :))


Случайна, какво не им харесваш на лепенките? Чудесно маскират пукнатото, :))

А най-добре е да се почерпим с по едно шоколадово яйце, :))

Здравейте! Много ми допадна темата ви! Миналата година аз боядисах няколко яйца едноцветни и ги нарисувах с коректор. Получи се много ефектно. Иначе съм привърженик на памука, обаче идеята за тоалетната хартия мнооооого ми хареса. Сигурно става и на ефекти от прегъването. Весели и шарени яйца!

Здрасти на всички, които са приключили с боядисването, и на тези (като мен), които още не са почнали упражнението. Днес не е много уместно да се работи, но няма как - някои висим на работа, нищо, че няма работа.

 

Таничка, цветовете са прекрасни. Особено ме впечатли синьо-лилаво-зеленото и лилаво-жълто-зеленото :))). Аз също имам газови котлони, което прави чупенето на половината яйца съществен проблем. Слагам кърпи, слагам и сол - ако не забравя. Смятам да сложа и аз "душмански" няколко прахчета (хапчета), за да станат по- ярки цветовете. А накрая се надявам да споделите резултатите :)).

Пестицид, не, че не ги харесвам - обичам ритуала. Друго си е да седнеш  да рисуваш хризантеми, да отделиш половин ден в качествено омазване, и накрая да получиш купчина шаренки яйчица. С лепенката се губи половината удоволствие. Макар, че по твоите лепенки няма мартенски зайци и Спондж Боб, чудя се къде си намерила такива красиви лепенки :))).

Здравейте, Нина, идеята с коректора е интересна, стига да не е на ацетонова основа, че става малко опасно. Надявам се да споделите с нас тазгодишния резултат :))). Весел празник ви желая!

Преди 10 години тоалетната хартия я използвах  за боядисване, т.е. за шарене на яйцата. Тя може да се замени и със салфетки. Напоследък обаче варя яйцата заедно с червената боя, стават си съвсем червени и досега никой не ми е правил рекламация, на който дам, чупи и яде. Искам да кажа, че традиционно не си правя труда да ги шаря/рисувам/украсявам. Първото яйце по традиция се боядисвало червено - а пък аз си направих моя традиция и вече 10 години си боядисвам всички яйца червени. Тази година съм си купила само червена боя.

Пестицид - за мен няма мъжки и женски работи, освен копаенето и носенето на тежки неща. Така че гледам да боядисат поне няколко яйца, колкото и те да разберат за какво става въпрос.

Така или иначе ще боядисвам в събота, но само за тоалетната хартия да кажа, че все пак трябва да се увие с няколко пласта яйцето, за да има в какво да попие боята. Знам че е очевидно, но все пак не искам идеите ми да стават повод за кофти настроение на празника :)

Приятно боядисване на всички. И аз нямам търпение да почна.

Диди, не е лоша и тази традиция - колкото повече здраве, красота и радост, толкова по- добре, нали? Ако си спомням вярно, в Гърция се боядисват само червени яйца, нали?

Дени, приятно боядисване в събота и на теб :).

Аз ги направих днес. След почти 4-часово варене на мъждукъща топлинка, резултатът беше 5/60 (5 спукани демек, но това си е май нормално за 60 яйца).

Нещо тази година ми бяха по-бледи боите, макар че сложих по 4-5 във всяка купичка. И съм понаблегнала на зелената основа и тюркоазените й варианти, щото някак ми зеленеят повечето. Но пък са шаренки и помагачката ми беше щастлива.

Ето и моя резултат за този Великден:



Дайте и вашите - представям си колко ще са интересни с всичките варианти на оцветяване, които ползвате!

Аз обикновено слагам в широки купички (или малки тенджерки) по един цвят, след това слагам да полегнат по няколко яйца в купичка. Идеята да са широки купичките е, че яйцето се потапя до половината или много по-малко. След известно време ги размествам, като част от цветовете се припокриват, т.е. след синьо и червено се получава яйце с червено, синьо и лилаво и с оригиналния бял цвят. Разменям им местата из купичките, докато ми се стори, че им стигат цветовете - обикновено в 3 различни купички. Както се сещате, този начин не става за 60 яйца - ние сме само двама, да почерпя някого с 3-4-5- яйца и с останалите ще трябва да се замеряме с мъжа ми. :) Така че за десетина яйца начинът е перфектен, стават с ярки и красиви шарки.

 

Понякога рисувам яйцата, но също съм си изобретила и начин за оцветяване с цветни моливи. Цветните моливи се подострят с нож, като шаренкото, което пада при остренето, го събирам на отделни хартийки. След това с памук оцветявам яйцата на разноцветни петна. Цветовете стават нежни, не са така пъстри като при другите начини. Предимство на този начин е, че е много бърз и нищо не се цапа.

Рядко ползвам и начина с обелки от лук - преди Великден се събират тези чрвеникавите обелки, след това яйцата се увиват с тях и се завиват с чорапогащник. После се потапят в различни бои. Този начин е особено добър, когато боите са некачествени.

И най-накрая винаги ги излъсквам с олио.

Ето го моят окончателен резултат. Червеното и жълтото май бяха най- красиви, така, че наблегнах на тях. Сини и зелени яйчица липсват, но ще залагаме тази година на здраве и красота :)))

Весели празници на всички, здраве и щастие и за вас !

Sluchaina И в Гърция си има традиция и мода - по традиция трябва да боядисват червени яйца, но има и мода, така че има и избор.

 Тази година наказах племенника ми да боядисва яйцата и му показах как се рисува с восък, дори му купих специален комплект, показах му и как да ги шари с помоща на тоалетна хартия, така че тази година си имам заместник, който се справя чудесно. Надявам се и догодина да му е толкова интересно и пак да ме смени в мазането, цапането, т.е. в шаренето на яйцата.

Много красиви яйца! Щампите имат руски мотиви, но са много интересни. Особено шареното петле.

Воистина воскресе! Много красиви са яйцата на всички ви!

Дени, страхотно са се получили - доста яйчица сте боядисали :)) Има и "кристални", и излъскани. Единият козунак е малко "по арабски", но сигурно е бил вкусен под обвивката.

Ела, ти си минала на технологията "лепенка", но лепенките са ти много красиви. На мен особено ми хареса синьото цвете. Ама, наистина, откъде намирате красиви лепенки? Всички лепенки, които аз видях по магазините, бяха на Спондж Боб и на лилави зайци, а с такова нещо не си украсявам аз яйцата.

Относно козунаците - последно месих козунак преди около...18 години ако не се лъжа. Твърде трудоемко, разхищава се полезна енергия в дебнене и притеснения, така, че залагам на купените.

Ами аз за пръв път ползвам лепенки (синьото цвете е на Ана - тя си го избра и това е нейното яйце).
Пазаруваме от един гръцки магазин - гърците винаги имат боя за Великден, но тази година имаше и лепенки (украински). Мислех, че ще стоят много кичозно, но всъщност ми харесват.
Догодина ако ги има пак, ще купя за всички желаещи.

Дале, ти си празнувала точно както си му е редът! Козунаците са домашни, нали? Ти ли си им майсторът?

Носталгия, Ела, носталгия...по Северозападна България...Имах си и помощничка. Тя обаче присъства в снимките само с ръчичките си...

Не, не съм майстор на козунака, но е домашен. Все още не съм се опитвала да меся козунак до сега...

Но погачите...Виж това е друго нещо...Аз ги меся и то с мерак...А и са вкусни...

Аз пък не разбирам какво му е трудното в месенето на козунаци, освен че са малко капризни. Даже бях впечатлена колко лесно става. Е, ако изключим самото месене, но си имах тъпкач :Р Та...мисля, че мога да продължа да се пробвам. В крайна сметка човек винаги може да си купи. Но удоволствието да гледам как тестото си увеличава обема докато втасва беше несравнимо. :) Само друг път ще гледам да не ги почваме в последния момент, за да не изгарят толкова зловещо.

Дале, наистина си празнувала както си трябва. Козунаците изглеждат много добре, който и да е майсторът - получава поздравления. Снимките са прекрасни, ръчичките на тях също.

Относно погачите, и аз си ги меся с мерак. Но не повече от два- три пъти годишно, само по много специални поводи. Иначе, гледам да си го спестя.

Дени?!?!?! Тъпкач?!?!? А той каква роля играе в цялата тази работа, наречена "месене на козунаци"? Да не е "онази роля"...дето тестото се удря в масата??? Или прибира тестото /натъпква го/ в "нощвите", пардон - тавата???

Понеже моят "хубавец" се е отдал на късноследобедна привечерна дрямка, като се събуди, ще го попитам, дали би се съгласил да изпълнява тази роля...хм...на тъпкач, ако междувременно ми обясниш в какво се изразява...работата му, за да бъда максимално ясна, убедителна, разбираема...

Развесели ме...

Случайна, и да искам да си го спестя...не ми дават...Някъде покрай Коледа щерката ме укори, че така от магазина било много лесно да си купим и че нещо ме било "домързяло" да меся от онези, истинските погачи...

Е, не меся всеки ден, но все намирам време поне един път в месеца...Последно...за Баба Марта, Цветница, Великден...Дойдоха малко в повече за март...

Далето, и мен ме укориха, но само за миг напомних за прибирането на момчешки чорапи по цялата къща и вече изобщо не ме укоряваха. Месих Вечерник за Коледа, сега се очертава за 26-ти да има погача (мъж ми има рожден ден и поводът е много специален). После се надявам да не ми се налага поне до юли :))).

Дени, "тъпкачът" трябва да е "месач", нали? Ами то именно омесването му е цялата философия на козунака, иначе нищо сложно няма.

Е, той може и други неща да тъпче, но в случая меси козунак :) И мисля, че доста добре се справи. Вярно, понаби малко тестото, но какво пък.
Значи това било сложното. Миии, съгласна съм, ако няма тъпкач, не си заслужава усилието. На мен ми омръзна да меся на 5тата минута. Но от друга страна, мисля че е нормално мъжът да меси, все пак това е 1кг брашно +, трябва си мъжка сила. Разбира се, жената може да поразнообрази добрият си мъж някак, докато той се занимава с тестото, но това вече е по желание на клиента.

Ааааа, за месач ставало дума...Хм...Така му викали значи...А кухненския робот дали може да го замеси, пардон, да го замести??? Месач...Така и баба знае;(((

По тази логика - имам си и месач /случва му се тесто за пица да замеси/, и робот...Все едно от двете ще свърши работа...

Браво на вас, момичета, имате си добри помощници, затова ви се получават козунаците, а на мен като никой не ще да ми помага в месенето- и гледам да се спасявам. Дени, 1 кг. брашно е само началото, като се добави и захар, яйца, мазнина, мляко, мая - нещата отиват към повече от 2кг. И наистина си трябва "месач" :))) Далето, това с робота още не съм го пробвала. Подозирам, че ако си купя от онези новите хлебопекарни, в които само слагаш продуктите и те сами правят останалото, може да ми се случи да меся козунаци и погачи всяка събота и неделя.

И аз искам машина за хляб :) Права си, по-скоро е над килограм и половина, поне с рецептата която ползвах. И не мисля, че бих се навила да го правя, ако трябваше сама да го меся. В крайна сметка готвенето не трябва да е тежък физически труд.
Дале, ми аз реших са се пробвам с козунаците, не за да се доказвам, а защото ми беше интересно какво ще стане. Изобщо не се притеснявам да експлоатирам всяка кухненска и жива сила, която ми попадне. Важното е накрая да стане ядливо и ако може и вкусно. Останалото са подробности.
И все пак, май предпочитам да правя кексчета. Бързо, лесно и вкусно :) И най-вече мнооого сладко.

Да си призная...Дени, ти май ме нави и аз да пробвам...с козунаците...ВЕрно. Това за доказването...Хм...Избий си го от главата. Един път да "видят" че можеш и няма отърваване...

И аз не се притеснявам да използвам всяка жива и механизирана сила в кухнята - в момента едната от двете сили прави пица, а малката /третата/ сила гледа "Ромео и Жулиета" в тюленски вариант.

А що става дума за кекс...И той е капризен, докато му улучиш градусите. Аз докато ги уцеля...Още ме майтапят с Фифи Перото /има един сладкиш -Фифи - право в кофата отиде преди някоя и друга година...та от там и Фифи Перото беше кръстен/. Вече си зная - в студена фурна на 150 градуса...

...Важно е да е ядливо и сладко...

Така е - с 1 кг. брашно крайният резултат е 2,2 кг сурово тесто и към 1,8 кг козунак годен за ядене. Ама нищо не пречи и с по-малко да се меси. Наполовина например. Или да се използва миксер в началото (перките за тесто са различни ей), а като "хване" тестото да се раздели на 2. Така се месят нормални количества като за 1 хляб.

Най-същественото е да си куул като се захващаш. Изобщо храната май става каквото ти е настроението + ... 2-3 основни познания (в случая за тестените, които иначе са си цяла вселена сами по себе си). Ако го мислиш за трудно и дълго - ще бъде трудно и дълго. Аз тази година реших, че не е трудно и дълго и май направих най-свестните си козунаци изобщо. За няма 1,5 часа месене и 2 часа печене (щото не се събраха в 1 фурна). Иначе щеше да стигне и 1 час за печене ;-)).

 

Хм, аз като гледам рецептата, която аз ползвах си е килограм и половина общо. Явно са ни различни рецептите. Дале - може би зависи от това кои са "те". Ако си имах малки "те" вероятно щяха наистина да могат да ме изнудят да им направя нещо. Но големите "те" са също толкова мързеливи колкото съм и аз, така че нямат власт над мен :)

Има хиляди рецепти за козунак, на мен ми излиза точно към 2,200 сурово тесто. Вие явно сте ползвали по- малко захар, в моята рецепта само тя е 400гр.

Не ми напомняй за захарта :) Толкова малко беше, че не можех да повярвам защо изобщо ще се прави козунак така. Но нали ми беше за първи път не посмях да променя рецептата. Захарта в нея беше само 250г. 400г. ми звучи тооооооолкова по-добре. Всъщност, ако имаме предвид кексовете които правя, на толкова брашно според мен 700г захар е много по-добре, но това си е друга тема :)