Вглеждай се по-често в очите й*
С настъпването на днешния празник бих искал да споделя с вас една история, която прочетох днес (вчера, б.а.) в последния брой на в-к “Лична драма”. Иска ми се да я подаря на нашите дами и на всички господа, които контактуват с тях...
Историята е за едно момче, което се чудело защо жените плачат. Та когато пораснало и станало мъж, то отишло при Бог и го попитал. А Той му обяснил:
“... че е направил жената точно такава, каквато е, защото искал да бъде изключителна. Дарил я с рамене, които да бъдат достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но и да са достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дал й твърдост, която й позволява да продължава напред, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си, без да се оплаква, дори когато е болна и изтощена. Вдъхнал й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и ако то я отхвърли, когато порасне, да може да понесе и тази мъка. Направил я чувствителна, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дал й сила, за да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му, и я оформил от реброто Адамово, за да пази сърцето му. Дарил я с мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, затова е готова да стои твърдо зад него. И накрая й влял сълзи, които са си само нейни, и да пролива, когато й е нужно. Така Господ оформил женската красота, която не е нито в дрехите, нито във фигурата или прическата. Красотата на жената трябва да се търси в очите, защото те са вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.”*
* Заглавието и цитатът на историята са взети едно към едно от в-к “Лична драма”, Бр. 10/667/, 6-12 Март 2007 г. Автор – Емилия Маринова
Историята е за едно момче, което се чудело защо жените плачат. Та когато пораснало и станало мъж, то отишло при Бог и го попитал. А Той му обяснил:
“... че е направил жената точно такава, каквато е, защото искал да бъде изключителна. Дарил я с рамене, които да бъдат достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но и да са достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дал й твърдост, която й позволява да продължава напред, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си, без да се оплаква, дори когато е болна и изтощена. Вдъхнал й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и ако то я отхвърли, когато порасне, да може да понесе и тази мъка. Направил я чувствителна, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дал й сила, за да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му, и я оформил от реброто Адамово, за да пази сърцето му. Дарил я с мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, затова е готова да стои твърдо зад него. И накрая й влял сълзи, които са си само нейни, и да пролива, когато й е нужно. Така Господ оформил женската красота, която не е нито в дрехите, нито във фигурата или прическата. Красотата на жената трябва да се търси в очите, защото те са вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.”*
Искам в този ден, мили дами, да ви пожелая да сте винаги обичани и желани от близките си. И не само това. Пожелавам ви да го усещате и да ви го казват по-често. Желая ви да сте много уважавани и щастливи. И ми се ще да го усещате не само на Осми март, но и през останалите дни в годината.
Обичам ви!!!
Обичам ви!!!
* Заглавието и цитатът на историята са взети едно към едно от в-к “Лична драма”, Бр. 10/667/, 6-12 Март 2007 г. Автор – Емилия Маринова
Незнам ккаво да кажа за тези хубави думи, винаги се разчувствам от нещо написано така!
Като го приема за поздрав към всички жени, ти благодаря за хубавият поздрав!!!
Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: на 8 март 1917 г. работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890 г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго. За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във Франция и Русия. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г.; през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено щироки размери и става любим празник на жените от всички възрасти."
Източник
Да ни е честит празника. Хубаво е че го има :)