Вашите последни думи!
Стоя си онзи ден пред компютъра и чета разни публикации и статии, като в същото време много и различни мисли нахлуваха в главата ми. Имал съм една идея, която доста често е занимавала ограничените ми мисловни усилия и след като разбрах за сър Артър Кларк, същата тази мисла отново се появи. Доста е странна, но мисля че ще я споделя с вас, като естественно ще очаквам и някакво съдействие. Винаги съм си мислел и съм се питал:
- Защо човек трябва да умре, за да напишем какво мислим за него или да кажем една-две добри или лоши думи по нечии адрес, но след като вече него/нея го/я няма?
Всички знаем, че хората се раждат добри и след това се изкривяват - или поради лошо възпитание, или неразбрана философия .... това няма значение, по-важното е, че човек не се ражда с вродено зло в себе си. От тук би трябвало да може да се каже поне една добра дума за всеки без изключение, но това, разбира се, са си мои мисли и не бих могъл да знам какво е вашето отношение по въпроса. Не искам да се отплесквам с прекалено много разсъждения и ще се върна към въпроса. Сър Артър Кларк, колкото и велик да е, вече не може да се върне назад и да стане от гроба ... следователно никога няма да има дори теоретичната възможност да прочете какво сме написали за него, което за мен донякъде е тъжно, защото всеки човек има нужда да знае, че предизвиква емоция. Предизвикваш ли емоция, независимо каква, означава, че някои някъде в този един момент е мислил за теб и е бил провокиран да се сети, че и ти съществуваш и оттам да каже нещо по твои адрес. Малко сложно се изразявам, но се надявам да разбирате какво се опитвам да ви кажа. Много ще се възмутят от примерната ситуация и дори ще се разсърдят, но това съм си аз ... някои ме знаят, някои - не.
Имам едно предложение:
Приемаме, че днес в 10:00 часа ме е блъснала кола и след 2 часа в кома съм предал Богу дух.
Какво бихте написали In memoriam за човека Ивайло Йовчев? С какви последни думи бихте го изпратили?
- Защо човек трябва да умре, за да напишем какво мислим за него или да кажем една-две добри или лоши думи по нечии адрес, но след като вече него/нея го/я няма?
Всички знаем, че хората се раждат добри и след това се изкривяват - или поради лошо възпитание, или неразбрана философия .... това няма значение, по-важното е, че човек не се ражда с вродено зло в себе си. От тук би трябвало да може да се каже поне една добра дума за всеки без изключение, но това, разбира се, са си мои мисли и не бих могъл да знам какво е вашето отношение по въпроса. Не искам да се отплесквам с прекалено много разсъждения и ще се върна към въпроса. Сър Артър Кларк, колкото и велик да е, вече не може да се върне назад и да стане от гроба ... следователно никога няма да има дори теоретичната възможност да прочете какво сме написали за него, което за мен донякъде е тъжно, защото всеки човек има нужда да знае, че предизвиква емоция. Предизвикваш ли емоция, независимо каква, означава, че някои някъде в този един момент е мислил за теб и е бил провокиран да се сети, че и ти съществуваш и оттам да каже нещо по твои адрес. Малко сложно се изразявам, но се надявам да разбирате какво се опитвам да ви кажа. Много ще се възмутят от примерната ситуация и дори ще се разсърдят, но това съм си аз ... някои ме знаят, някои - не.
Имам едно предложение:
Приемаме, че днес в 10:00 часа ме е блъснала кола и след 2 часа в кома съм предал Богу дух.
Какво бихте написали In memoriam за човека Ивайло Йовчев? С какви последни думи бихте го изпратили?
за тази хипотетична ситуация,която си представил, не искам да изразявам мнение, защото дори самата мисъл ме изпълва с горчивина.
каквото имаш да казваш на един човек е хубаво да му го казваш в първия подходящ момент, за да не се окаже един хубав ден,че си изтървал и последната възможност и после само можеш да си представяш как той би реагирал на твоите думи.
а да казваш на един човек колко държиш на него и какво в него го прави уникален и неповторим, поне за теб, не е толкова трудно, когато имаш желание и трябва също да се прави по-често, без повод.
търсете във всеки доброто и хубавото... той ще оцени това. недостатъци има в изобилие, няма перфектни хора, но не заради тях си създаваме приятели,а заради онази малка искричка доброта, понякога по-ярка,понякога по-невидима, но винаги присъстваща,ако потърсиш достатъчно.
п.с. малко се отклоних от темата и най-вече не написах това,което питаш, но имам усещане,че ти много добре си знаеш какво бих казала за теб, нали ;)
от мен получаваш един десен прав в наглото-сюисайдъл-лице... да си знаеш!
иди да се разходиш насам-натам:)))
"Какво остава след човек-
Спомени в нечие сърце,лист хартия А4
с думите спестени,които е трябвало
да кажем,когато е можел да ни чуе.
И вървя той сред тълпата самотен, неразбран
по своя път начертан"
Вярвай ми,въпреки всичко животът си заслужава да се живее
Аз лично бих изпратила Вимпчето не с думи, а с бира или може би с ром, че ми е по-вкусен, ама не и думи - те се казват приживе...
1. Слава богу, 10.00 отдавна мина.
2.Господ и на майтапа помага.
3. Черен хумор-мъжът на моя колежка редовно и казва " Ти у.....ри, аз такава реч ще ти дръпна, че и враговете ти ще реват за тебе!
П.С.Гледай да си изкъпан преди да те блъсне колата.Щото май аз ще требе да те къпя,след това.... ;-)
1. Ами ако много-много почнем да се фалим друг-другиго, то ще стане едно такова... по-различно. Понеже хвалбарството прави длъжници (поне аз така си мисля) - кажи ми сега кое е по-пристрастително - "Браво" или "Майната ти"? Хората (повечето - та и аз в тва число) дават мило и драго за едното браво. Ами ще дават, я. Приятничко си е! :)
(а пък Сър Кларк поне това задължение му е спестено сега)
2. Ами как иначе, мислиш ти, ще можем ти и аз да се успокайваме приживе с "Те всъщност много по-хубави неща си мислят, но не ми го казват!" (мръсниците). Аз лично тая илюзийка не си я давам, пък било то и в името на някаква си честност!
(И Сър Артър е ползвал този самоуспокоителен трик, сигурна съм!)
А, сетих се и за още една:
3. Представи си Пешо прехвали Сашо и след 15 минути Сашо (похваленият) направи някой от онези кутцузи, на които и Пешо, и останалите, биха се ядосали малко или много. Случва се всекиму, и все пак.... не е ли малко по-разумно Пешо просто да му остави малко мегдан, така да се каже, за евентуалните сакатлъци, понеже аз не знам някой да не прави сакатлъци.
(Ето ти и още едно "предимство" на покойниците - те вече няма как да омажат нещата.)
Уважаеми..... /тънънъ - това не е на глас, щото е цинично, но завършва с коматари, щото са ударили авантата - ми то пшеница, то хлебец, то...чудо и приказ, а бе, ще има за какво да се клюкарства/
Той живя /наааааааа, на пук на всички, ей така, за да ви разваля гледката към чуждата паничка - това не е на глас/
и умря / еееееееее не бързайте да се радвате, де, пак ще се срещнем, на някое от онези места по хълмовете и ще тропаме капаците - това не е на глас/
Беше нормален /малко по-нормален от нас, затова Господ си го прибра, ей така, за компанийка - това не е на глас/
Имаше нужда от поет /просто му е писнало от катастрофирали пияндурници и е решил да си разнообрази гледката - това не е на глас - Споко! И на нас ще ни дойде реда./
Сега може ли да ви разкажа един виц? И да не може - ще ви разкажа!
Един оптимист отишъл на гробищата огледал се и казал:"Тцтцтцтцтц, колко плюсове има тук".
Е, знам и онзи за влака, но вие вече разбрахте, че не ми се отдава разказването на вицове, затова вземете да си поплачете! На погребение сме все пак, нали трябва да си заслужим пшеницата и хляба.
п.п. ако някой не е разбрал - ТОВА Е ЧЕРЕН ХУМОР. Ако някой не може да се усмихне не е нужно да се ожлемби, защото писането на In memoriam за човека.... не ми е от талантите, дето ги нямам.
Аааааааааааааъъъъъъъъъъ, аватарчето с кръвожадния вълк ми харесваше повече, но щом си като котките с 9 живота, приемам и прераждането ти в нов образ.