ВЯРВАМ

                                    На съпруга ми

Уравновесена,малко уморена,
но още млада,мъничко красива
присядам вечер в тъмното до тебе
и вярвам,любовта не си отива.
Отиват си годините и днитe,
проблемите,приятелствата,хората,
назряват клюки,тайни са разкрити
а нас ни стяга в обръчи умората.
Стените ни тежат,но с тях е тихо.
Не идват гости,не горят звезди.
В един безкраен,двоен кръг се скитаме
единствени и първи,и сами.
Уравновесена,но и още слаба
се връщам вечер с прашни ходила
и вярвам,любовта не се стопява,
стопява се копнежът по слънца.