ВЪПРОСИ

Хм!
Дуалистично погледнато - и двете си наистина!
:)

doriana Благодаря за вниманието!Да,разбира се.От дуалистична гледна точка аз (както предполагам и всеки друг) съм олицетворение на вечната борба между доброто и злото (при мен първото не винаги побеждава второто),между светлината и мрака,между истината и лъжата, между справедливостта и несправедливостта,между материалното и духовното, между греха и нравствената чистота и т.н.За съжаление лошото у мен много често надделява в тази битка.Или,както е казал апостол Павел : " Желание за добро има у мен,но да го върша не намирам сили".                                                                                 18. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21. И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23. но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25. Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.                                                       глава 7/Римляни

Според мен, най-вероятно никога няма да узнаем отговорите на тези въпроси. :)

Здравей, Shogun !Извинявай за закъснелия отговор!!! Да,съгласен съм,че ние-хората от плът и кръв-може би никога не ще достигнем до прозрението за сътворението на Света и за нашия собствен произход и съдба.Но именно стремежът към познание и към духовно самоусъвършенстване,желанието да търсим истината и да откриваме нови земи и светове,вечната ни неудовлетвореност от постигнатото  и вътрешното ни нежелание да се задоволим само с храна и плътски наслади ни правят по-различни от останалите представители на животинския свят.В действителност ние не се различаваме особено от другите същества,с които съжителстваме на тази планета.Нещо повече.Във физически аспект ние сме по- слаби от болшинството от тях.Но тъкмо заради способността си да надмогнем физиологическите си необходимости,да надвием нагоните и животинските си инстинкти (е,не винаги,ако трябва да бъдем честни),да преминем отвъд материалното си тяло в сферата на духовността,на нравствеността,на естетиката- именно поради това ние властваме над останалите твари.Този факт,обаче,ни задължава да бъдем и по-отговорни към нашия дом-Земята.Не мислиш ли така?     kordon

Наистина, с какво пък се различаваме и защо "властваме" (или си мислим, че властваме)... Предполагам, че "властваме" заради голямата си приспособимост. Но все пак хлебарките са например по-приспособими от нас. Някак си ние с амбиции и натрапчивост сме го докарали до там, да останем почти единствения си естествен враг.