ВИВАЛДИ

Не беше утро.Огледалата драскаха с очите сиза да извадят часовете от съняа те минутите си вдишваханвабъбвахакато че ей сега...Не беше ден.Чадъритеот някого отворенипревръщаха се в куполи на катедралиа пясъкът притулено говорешена слънцетопреди да го запали.Не беше вечер.Вятърът се беше хваналв мрежитепопивайки във камъните сетнивълните с ласки ги обливахаа после се отдръпваха кокетно.Не беше нощ.Цигулки онемелиотрониха дъждаот всичките годишни временаа между тях сезоните се сменяхакато тревакато тревакато трева...