ВВС за българските контрольори
Наскоро ми пратиха линк към един доста любопитен материал, публикуван на някоя от всички страници на Би би си. Става дума за градския транспорт в София и по-точно за контрольорите. Доста е смешна статията, но и малко обидна за самите контрольори. Така че моля да ме извинят онези блогери, чиито майка, баща, баба, дядо, брат сестра или който и да е близък човек е контрольор в градския транспорт. Вижте сами.
Не знаех, че BBC имат и такъв сайт - h2g2. Пише, че идеята им била да направят нещо като "Пътеводител на галактическия стопаджия", само че няма да излизат извън земната орбита. Всички статии са писани от потребители, така че информацията не претендира за категорична достоверност. Но без съмнение, има голямо значение - все пак е BBC.
Без съмнение статията е много забавна и смешна, като се почне от определението за контрольори - "жадни за кръв", та до края, където са изредени 4 съвета как да се избяга от контрольор. От друга страна наистани е малко обидно да се чете от българи, защото човек от друга националност буквално би останал с впечатлението, че ние в България ходим по дърветата и изобщо сме ужасно изостанали като нация.
За добро или за зло, контрольорите са си спечелили такава слава - на глупави, незнаещи чужди езици бабаити. Не бих се радвала да имам роднина, упражняващ тази професия. Между тях може да има изключене, но повечето за съжаление наистина са такива, каквито са описани.
Като чуя Дъглас Адамс и наострям уши (в случая очи:) Коя е тази книга? (питам аз с треперещ от вълнение глас, надявайки се че може да е някоя непрочетена още от мен:)
Teri
На български книгата се казва "Сьомгата на съмнението" - все още не мога да разбера дали е кофти превод или има някакъв по-дълбок смисъл. Съдържа различни статии, есета и коментари, писани от автора през годините, както и "сглобена" от редактора нова история за Дърк Джентли (до която още не съм стигнал)
Само за сведение, книгата е издание на "Бард" от 2003-та година, а този екземпляр, който аз чета, си го набавих от библиотека "Вазов", Пловдив
Доста забавно! Има и голяма доза истина. Подозирам 4е е по описанието на някои нашенец. Но нещата са малко пресилени - не са такива дзверове хората. Все пак си вършат работата (някои от тях). Но това за избягването си е 100 процента вярно. Някои съм ги и пробвала :-)